Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 101

— Сега има малко шансове за такава работа. Трябва да държи на сегашната. Просто е изумително, но всички възприемат това добре.

— Нямат друг избор. Когато рухна империята, се върнаха на Клизант и откриха, че стоковата база е изтощена, а те дори не са го забелязали. Така че трябваше да се заемат със земеделие. Както разбрах, селското стопанство сега преживяваше период на силен подем, а сивите хора бяха изчезнали. Инскин изпрати агенти и откри, че са опаковали всичко и са заминали. Предполагам, да причиняват неприятности в друга част на Галактиката. Един прекрасен ден ще трябва да ги проследим до родната им планета.

— Мерзавци. Ето къде би имало някаква полза от планетоунищожителна бомба.

— Само не пред децата — казах аз, потупвайки я по бузата, — нали не искаш да получат неверни представи за майка си.

— Ще получат вярна представа. Но все пак се отнасям подозрително към тези ексвойскари.

— Не трябва. След разпадането изпратихме тук политически агенти, даващи заповеди, а да изпълняват заповеди е единственото, което те могат. Имайки предвид обстоятелствата, много леко са се отървали.

Все още неубедена, Анжела изсумтя.

— Бих искала да знам кой умник е измислил туристическия бизнес и предложи да тръгнем с първия кораб?

— Аз! Виновен съм и в двата случая. Не ме гледай с кинжален поглед. Необходимо им е някакво занятие и приток на валута, а туризмът е единственото, което планета без собствени ресурси може да организира. Те имат плажове, ски бази и тям подобни, плюс зловеща привлекателност за някои по-рано поробени от тях народи. Това ще подейства, само почакай и ще видиш.

Орда пикола в униформи се сбиха заради багажа ни, а след това тръгнаха напред с куфарите към наземния транспорт.

По стар навик се регистрирах в хотела „ЗЛАТО-ЗЛАТО“, при това той си оставаше най-разкошният хотел в града.

Маниерите на портиера бяха по-добри, отколкото миналия път, а дежурният администратор дори ни се поклони, когато Влязохме.

— Добре дошли на Клизант, генерал и госпожа ди Грийс и синове. Нека пребиваването ви бъде приятно.

Да пътешестваш с титла е винаги приятно, а на Клизант още повече. Огледах фоайето, а после познах администратора.

— Остро̀в! Ти ли си това?

Той се поклони отново.

— Аз наистина съм Остро̀в, сър, но се страхувам, че вие ме познавате по-добре, отколкото аз вас.

— Извинявай. Не трябва да очаквам веднага да ме познаеш със собственото ми лице. Когато ме видя последния път, мислеше, че съм твар на име Край, а преди това ме познаваше като Васко Хуля.

— Васко — не може да бъде! Да, вярвам наистина — гласът му падна до шепот. — Сега се надявам, че ще приемете, макар и с известно закъснение, извиненията ми. Никога не съм се чувствал добре, помагайки на Край да ви залови. Дори когато бях половин ден в безсъзнание, все пак бях щастлив, че избягахте. Знаех, че сте шпионин и така нататък, но…

— Не говори повече. Въпросът е приключен. Предпочитам да мисля за теб като за сътрапезник и компаньон.

— Много мило. Ще ми окажете ли честта да ви стисна ръка?