Читать «Ламермурската невеста» онлайн - страница 29

— Като се съди по изговора ви, допускам, че не сте родена в този край, нали? — продължи да я разпитва лорд-пазителят.

— Родена съм в Англия, милорд.

— Но струва ми се, много сте привързана към нашата страна и я обичате като истинска родина.

— Тук, милорд — отвърна сляпата, — познах и радостите, и скърбите, които небето ми бе отредило; тук прекарах двайсет години с най-нежния и най-добър мъж; тук родих шест деца и тук съм ги погребала. Погребани са ей там, край полуразрушения параклис. Докато бяха живи, за мен нямаше друга родина освен тяхната, а след смъртта им вече не ми е нужна друга.

— Ала домът ви е в много лошо състояние — отбеляза лорд-пазителят и хвърли поглед към невзрачното й жилище.

— О, татко! — възкликна Луси, решила да се възползува от думите на баща си. — Заповядай да го поправят. — Но се смути от дързостта си и кротко добави: — Разбира се, ако решиш, че е възможно.

— Не бих желала милордът да се безпокои заради мен, скъпа мис Луси — каза сляпата. — Къщурката ще издържи, докато съм жива.

— Но вие сте живяла преди в хубав дом — продължи мис Луси — и сте била богата, а сега на старини да се измъчвате в такава скромна хижа…

— На мен и това ми стига, мис Луси. Щом сърцето ми можа да издържи толкова свои и чужди горести, навярно то е закалено срещу всякакви беди, а старото ми тяло не заслужава милостта ви.

— Вие, изглежда, сте изпитала не една и две превратности в живота — каза лорд-пазителят — и опитът, надявам се, ви е научил да бъдете подготвена за всичко.

— Научи ме да ги понасям твърдо, милорд — бе отговорът.

— И вие не може да не знаете, че годините винаги носят със себе си промени — заключи държавникът.

— О, да, милорд. Зная, че дънерът, на който сега седите, е останка от високо, величествено дърво, но то рано или късно ще изгние, ако преди това не го погуби секирата на дърваря. И все пак се надявах да не доживея мига, в който пада старото дърво, под чиято сянка бе жилището ми.

— Не мислете, че ще изгубя интерес към вас, понеже съжалявате за бившите стопани на моето имение — отвърна лорд-пазителят. — Изглежда, имате сериозни основания да ги обичате и уважавам чувствата ви. Ще наредя да поправят дома ви и надявам се, ще станем приятели, като се опознаем по-добре.

— На моите години хората престават да си създават нови приятели — каза Алис. — Но много съм ви благодарна, милорд; вие безспорно сте искрен. Обаче трябва да знаете, че от нищо нямам нужда и не мога нищо да приема от вас.

— Тогава — продължи лорд-пазителят — позволете ми поне да кажа, че с радост съм открил във вас умна и възпитана, жена, и се надявам, че ще живеете в моите владения до края на живота си. От този ден се смятайте освободена от заплащане на арендата.

— Аз също се надявам да остана тук до последния си ден, милорд — спокойно отвърна сляпата. — Но доколкото си спомням, освобождаването от аренда е било едно от условията за продажбата на имота от Рейвънсууд на вас, макар че такава незначителна подробност може да убегне от паметта ви.

— Всъщност — призна лорд-пазителят с леко смущение — имаше такова нещо… да, спомням си. Но виждам, че много сте привързана към старите си приятели, за да приемете услуга от мен, новия стопанин.