Читать «Ламермурската невеста» онлайн - страница 28

Уолтър Скот

Луси отвори вратичката на малката градинка и шумът привлече вниманието на старицата.

— Баща ми идва да ви навести, Алис — каза дъщерята.

— Да е добре дошъл, мис Аштън, добре дошла и вие — отвърна Алис, като се обърна към гостите И кимна.

— Чудесно утро за вашите пчелички, майко — изрече лорд-пазителят, изненадан от външността на тази жена и изпълнен с желание да се убеди дали и речта на сляпата е в тон с външността й.

— Имате право, милорд. Въздухът, както го чувствувам, е по-топъл, отколкото бе напоследък.

— Нима сама се занимавате с пчелите, майко? Как се справяте?

— Както кралете се справят с поданиците си: чрез доверени лица. Потръгна ми с моя министър-председател. Хей, Бейби!

При тези думи Алис поднесе до уста малка сребърна свирка, окачена на врата й — по онова време често си служеха със свирки, с които викаха слугите си, — и от къщурката изскочи момиче на около петнадесет години, облечено по-чисто, отколкото можеше да се очаква, макар че, ако Алис не беше лишена от зрение, щеше да се погрижи малката й прислужница да има още по-спретнат вид.

— Бейби — обърна се към нея сляпата, — поднеси на милорда и мис Аштън хляб и мед. Те ще простят неумелостта ти, ако направиш всичко чистичко и бързо.

Бейби изпълни заповедта на господарката си колкото можеше по-пъргаво: заснова насам-натам, ала докато краката й се движеха в една посока, главата бе насочена в обратната — защото тя не сваляше очи от милорда, чиито подчинени го виждаха по-рядко, отколкото чуваха за него. Хлябът и медът бяха поднесени на лист живовляк и гостите от приличие вкусиха от скромната почерпка. Лорд-пазителят бе седнал на ствола на повалено от буря дърво. Той явно желаеше да продължи разговора, но не знаеше с какво да започне.

— Вие навярно отдавна живеете в това имение — изрече той след малка пауза.

— Скоро се навършват шейсет години от онзи ден, в който дойдох в Рейвънсууд — отвърна Алис и въпреки че говореше учтиво и почтително, личеше, че просто се подчинява на неизбежната необходимост да отговаря на задаваните й въпроси.