Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 3

Когато богаташите идваха в курортите по крайбрежието на Флорида, техните съпруги, любовници или държанки непременно трябваше да се движат удушени и увързани със скъпоценности, нещо като символ на социалния им статус. Ако нямаш диамантена огърлица, изумрудени и рубинени брошки в комплект с обеци и гривни, обкичени с диаманти около тлъстите си ръце, всички гледат на тебе като на обикновена пачавра. И така крадците на скъпоценности от целия свят се събираха по крайбрежието на Флорида, за да съберат реколтата със сръчните си ръчички. Но бижутата не им вършеха работа… Те искаха парите от тях и тук им идваше на помощ Аби Шулман.

Той седеше зад стъклена врата, на която беше написано с потъмнели златни букви

Бижутерия Деляло (Търговия с бижута)

Маями — Ню Йорк — Амстердам

Президент: Аби Шулман

Аби наистина имаше някакви незначителни контакти с Амстердам. От време на време правеше дребни сделки с някакви холандски търговци на бижута само колкото да реализира един малък доход и да оправдае с нещо факта, че държи мърлявото си офисче на шестнадесетия етаж в един блок, гледащ към Бискайския залив.

Но действителният му бизнес беше прекупуване на крадени бижута и в това той беше изключително добър. Знаеше как да скъта парите, винаги в брой, разбира се, в най-различни депозитни сейфове в Маями, Ню Йорк и Лос Анджелис.

Винаги когато някой от неговите хора му донесеше плячката си, той можеше веднага да каже точно колко струва. После плащаше една четвърт от сумата и ги купуваше. След това отделяше камъните от обковката и ги занасяше при някой от многото бижутери, които никога не задаваха въпроси, и им продаваше камъните на половината от пазарната им цена. Работейки по този начин безотказно през последните двадесет години, Аби беше натрупал значително състояние, достатъчно, за да се оттегли на спокойствие. Но той просто не можеше да устои на изкушението. Продължаваше да върши всичко това, въпреки че осъзнаваше риска всеки момент полицията да му налети. Беше пристрастен трайно към всичко това. То не само му правеше удоволствие, но беше основният стимул в живота му. Аби беше нисичък, топчест човек с косми, излизащи от ушите, носа и изпод яката на ризата. Малки кичурчета черни косми растяха по горната част на пръстите му, така че, когато движеше ръката си по бюрото, тя приличаше на пълзящ паяк тарантула.

В един горещ слънчев майски ден, точно преди две години (както каза Ал Барни) Аби седеше до олющеното си бюро, стискайки изгаснала пура между острите си дребни зъби. Той гледаше Полковник Хари Шели с онова изчаквателно, празно изражение на лицето, по което всеки познаващ добре Аби ще разбере, че той се е приготвил да слуша, но не и да вярва.

Полковник Хари Шели приличаше на един от ония възрастни, изискани аристократи от Кънектикът, притежатели на много акри земя и расови коне, които прекарват целия си живот или по конни надбягвания, или седейки на колониалната си веранда, наблюдавайки своите собствени негри как работят.