Читать «Оракула» онлайн - страница 19

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо, господине?

— Възможно е. При вас отседнал ли е човек на име Карлос Мендоса?

Служителят се допита до компютъра и получи отрицателен отговор.

— Странно — сви вежди Чандлър. — Имах уговорена среща с него тук.

— Нямаме резервация на името Мендоса — увери го мъжът.

— Е, сигурен съм, че рано или късно ще дойде.

— Господине, всички стаи са заети за три месеца напред.

— Той да му мисли — вдигна рамене Свирача. — Дали бих могъл да оставя съобщение за него?

— Разбира се.

— Добре. Ако господин Мендоса се появи все пак, предайте му, че Свирача си е свършил работата тук.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Когато Мендоса получи съобщението ми, вероятно ще остави плик, адресиран за мен. Моля ви да го съхранявате в сейф, докато мина да си го взема.

— Може да съм в почивка, когато дойдете отново — каза мъжът. — Ако става дума за финансова операция, ще имаме нужда от някаква форма на идентификация, преди да ви предадем сумата.

Чандлър притисна пръстите на едната си ръка върху светещия правоъгълник на плота.

— Записахте ли данните ми?

Служителят провери на невидимия за гостите на хотела екран.

— Да, господине. Отпечатъците ви вече са съхранени в нашия архив.

— Чудесно! — одобри Чандлър и плъзна по плота банкнота от петстотин кредита. — Сигурен съм, че мога да разчитам на вашата дискретност.

— Безусловно, господине. — Мъжът прибра с ловко движение парите в джоба на сакото си. — Как да се свържем с вас, ако господин Мендоса остави плик?

— Аз ще мина пак — отговори Чандлър, извъртя се на пети и се върна при колата.

Проведе горе-долу същия разговор в следващите три хотела. Накрая се отпусна доволно на задната седалка.

— Всичко е наред — каза на Джин. — Мисля, че добре се постарах да разтръбя присъствието си.

— Видях те да буташ пари на администраторите — отбеляза шофьорът. — Плати им да се раздрънкат ли?

Чандлър се усмихна развеселено.

— Дадох на всеки по петстотин кредита, за да не казва никому, че съм в Порт Маракеш.

— Чакай малко — учуди се Джин. — Искаш да се разчуе, а си платил, за да пазят тайната? Май не те разбирам.

— Поне един или двама от тях ще решат, че щом съм готов да се разделя с половин хилядарка, за да мълчат, сигурно някой друг ще даде две-три хиляди, за да научи тайната… До довечера всеки, който би решил да се възползва от услугите ми, вече ще разполага с информацията.

Шофьорът се ухили.

— Изобщо не се сетих!

— Не беше нужно. Знам какво да правя.

— Сега накъде?

— Ако аз не бях в Порт Маракеш и ти имаше достатъчно пари, за да махнеш някого от пътя си, кого щеше да наемеш?

— Щях да отида право при Хирурга.

— Какъв е този хирург?

— Истинското му име е Виторио някой си, ама всички му викат Хирурга. Може да те накълца на мръвки, преди да си разбрал, че е близо до тебе.

— И къде да го открия?

Джин сви рамене.

— Мярка се на пет-шест места. Обикаля да провери няма ли да изскочи нещо като за него.

— Помисли къде е най-вероятно да го заварим и карай натам.

— По това време трябва да е във „Върколака“. Това е един ресторант в Платиновия квартал, близо до оная таверна, където пийнахме вчера.