Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 73

Следотърсачът заотстъпва уплашен.

— Страната на злите духове! — пошепна той с пресъхнали устни.

Джо му се сопна:

— Къде ти са духовете? Я върви напред!

— Няма! Това е омагьосана страна. Пустинните гущерчета правят миражи. А който гледа миражи, обезумява. Гурмалулу не ще да върви повече! Страх го е от злите духове!

Джо го блъсна с цевта.

— Твоите духове не са тъй страшни колкото мен!

Чернокожият се озърна смутен, после, преценил разумно, тръгна пак по следите. Достигнаха пропастта, после свърнаха към скреба под каменната грамада на червената скала.

Гурмалулу спря. Трепереше. Ръката му сочеше напред.

— Моят брат! Моят брат!

Насреща им тичаше, без да ги забележи, скално кенгуру, кой знае как оцеляло в царящата пустош. Джовани знаеше, че аборигените наричат така животното което е техен родов тотем.

— Не кенгуру, а магаре е твоят брат!

Гурмалулу не забеляза подигравката.

— Когато тича срещу теб — рече той, — тотемът ти те предупреждава. Има опасност.

И още недовършил, на десет метра пред тях се срина няколкотонна канара, сподирена от лавина откъртен по пътя й трошляк. Ако чернокожият не се бе спрял, сега всички щяха да лежат погребани под каменната могила.

Следотърсачът посочи с ръка нагоре.

— Ето ги!

Без да се премерва, Джовани гръмна. После всички се втурнаха след чернокожите, които бягаха нагоре по склона. Нямаше надежда да ги настигнат. Те бяха у дома си, познаваха всяко кътче на тоя планински лабиринт, имаха по-пъргави крака.

Когато преследвачите достигнаха мястото, където бяха видели враговете, Гурмалулу им посочи няколко кървави капки. Джо беше успял да рани някого. Това ги обнадежди. С още по-голямо настървение те се втурнаха по ясната диря.

Не след дълго видяха бегълците, които носеха на ръце ранения си другар. При посипалата се отгоре им градушка от куршуми черните мигновено изчезнаха сред скалните блокове. Опалотърсачите не ги оставиха да се измъкнат. Догонваха ги. Виждаха ги ту тук, ту там, като прибягват от закритие до закритие.

Внезапно единият от тях се изправи и преди някой от белите да го вземе на прицел, метна насреща им някакъв черен предмет. Инстинктивно преследвачите залегнаха. Така се мята ръчна бомба. Не помислиха, не съобразиха как е възможно да попадне в ръцете на абориген ръчна бомба.

Но взрив не последва. Когато вдигнаха глави, видяха Гурмалулу, който им показваше един огромен черен опал, бомбата на чернокожите. С алчно движение Джо Кенгуруто посегна да го грабне. В същото време още четири ръце опитаха да изблъскат ръката му. Сборичкаха се. Джо прасна с юмрук някого в носа. Той пък насочи пушката към него.

Джовани тръсна глава, сякаш изтрезня.

— Я чакай! — рече той. — Да се разберем!

Оня отпусна дулото.

— Как ще се разберем? Опалът е един. Кой ще го вземе?

— Да го разделим!

— Да го натрошим ли? Тогава губи цената си.

— Няма да го трошим! Ще го продадем, както си е цял. Само ще делим парите. И никому ни дума!

— И на Том ли?