Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 61

О, колко е чаровен твоят изгрев,

Атоне, жив първоизточнико на живота!

На кръгозора щом се появиш,

не може никой жив на красотата ти да устои,

защото си лъчист, възвишен и далечен.

Земята, що си сътворил,

погалваш с дланите на своя блясък.

Туй каза Нефертити, царица на Горния и Долния Египет и на Червената южна земя, и заповяда да го издълбаят върху колона от гранит, за да се чете и помни, докато трае гранитът. И ти, който в бъдните дни видиш тоя надпис, нищо не разрушавай. Нека остане, за да се знае.“

Ехото от гласа на фараона, удесеторено от далечните каменни ъгли, беше заглъхнало отдавна, а Мария стоеше потресена от този невероятен разказ. Мълчеше, премисляше всичко, което бе чула. И съмнението й неволно отстъпваше пред неподправената искреност на древния разказвач, пред лъчистия открит поглед на каменната царица.

Тя вече си припомняше много неща, които бе забравила. Тъй беше. Археолозите бяха изровили мумията на Ехнатон — Единобожец, и на майка му от нецарски произход Тейе. Намерена беше и мумията на Ехнатоновия наследник Тутанкамон в единствената неограбена до наши дни гробница на фараон. Само от Нефертити не бе останала никаква следа, нищо: ни мумия, ни дума.

Толкова хиляди години оттогава, а градът съществуваше, същият или някой друг подобен на него. И народът съществуваше, наистина променен, добил нов облик, успял да доживее до наши дни, макар и с последната си издънка, скрита под земята, в Мъртвото сърце на Австралия, отстъпил пред непреодолимата сила на белия нашественик.

Истина или красива измислица? А на колко въпроса, оставали без отговор до днес, даваше някакво разумно обяснение този хладен камък, покрит с йероглифи! Само той, с тази негова тайна, струваше хилядократно повече от всички богатства на фараона, натрупани в подземните скривалища, повече от всички опали, които можеха да бъдат изровени от планината на Змията Дъга.

Имаше хипотеза, че човекът е заселил тоя континент преди десетина хиляди години, но имаше и друга, според която това е станало най-много преди три хиляди години. И ето че тази най-неприемлива до днес хипотеза добиваше потвърждение. Добиваше обяснение и предположението за някакво сродство между австралоидите и някои древни племена в Индия, Цейлон и Индонезия. Всички са почти единодушни, че са дошли от север. Но как? И до ден днешен те са останали слаби мореплаватели, различни от полинезийците. Смешно е да се допусне, че са прекосили бурните простори на Индийския океан върху своите лодки от кори. Някои предполагат, че са дошли по сушата, която някога е свързвала Азия с Австралия като мост. Но този мост е изчезнал преди петдесет милиона години, много преди появата на човека. Този камък даваше единствения отговор — пренесла ги е със своя кораб Нефертити, пренасяли са ги по-късно нейните наследници.

Само преди няколко дни Мария беше прегледала набързо една статия, в която се твърдеше, че днес аборигените в Австралия, които надали наброяват и петдесет хиляди души, говорят, на сто и седемдесет езика, докато в Европа съществуват четиридесет и осем, в Америка — четиридесет и четири, а в многомилионна Азия — сто тридесет и три езика. Някога, преди идването на европейците, когато туземците са достигали около триста хиляди души, са говорили на около петстотин езика, повечето от които са изчезнали в забравата заедно с племената, които са ги говорили. И тази загадка сега някак се изясняваше. Всяко пренесено от Нефертити племе е дошло с езика си. Едно племе е крало жени от другите, смесвали се, външно заприличвали едни на други, получавала се една изравнена раса. Но всяко племе запазило езика, с който е дошло на тая земя. В същото време това обясняваше и една друга загадка. При идването си на континента заселниците са срещали аборигени със светла кожа, което ги е смайвало.