Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 113

— Ето, видяхте, че се подписах, и сега е ваш ред да направите същото. Така става валидно.

Тя подаде перодръжката на Реймънд Уест. Той се поколеба за момент, защото неочаквано изпита неприятно чувство от това, което се искаше от него. После бързо надраска добре известния си подпис, за който ежедневно получаваше най-малко шест молби.

Хорас пое перодръжката от него и добави ситно изписания си подпис.

— Добре — рече госпожица Грийншоу.

Отиде до един шкаф за книги, обърна се и ги изгледа с подозрение, сетне отвори стъклената му врата, извади една книга и пъхна в нея сгънатия документ.

— Имам си местенца, в които си пазя нещата — отбеляза.

— „Тайната на лейди Одли“ — обади се Реймънд Уест, зърнал заглавието на книгата, докато тя я прибираше.

Жената високо се изсмя.

— Навремето е била бестселър. Не като вашите книги, а?

Тя изведнъж закачливо сръга Реймънд в ребрата. Той се изненада преди всичко от това, че тя знаеше за неговите книги. Въпреки че вече беше име в литературата, едва ли можеше да се каже, че е автор на бестселъри. С възрастта книгите му бяха станали малко по-умерени, въпреки че продължаваха да разказват за мръсната страна на живота.

— Чудя се дали не бих могъл да снимам този часовник? — попита задъхано Хорас.

— Разбира се — отвърна домакинята. — Мисля, че е купен от парижкото изложение.

— Твърде вероятно — промърмори Хорас, докато снимаше.

— След смъртта на дядо ми тази стая не е използвана много — каза тя. — Бюрото му е пълно с неговите дневници. Мисля, че са много интересни. Зрението ми обаче е слабо и не мога да ги чета. Ще ми се да ги публикувам, но предполагам, че преди това сериозно ще трябва да се преработят.

— Можете да наемете някого да го направи — предложи й Реймънд Уест.

— Наистина ли? Знаете ли, идеята ви е добра. Ще си помисля.

Реймънд Уест погледна часовника си и каза:

— Не бива да злоупотребяваме повече с гостоприемството ви.

— Радвам се, че се запознахме — усмихна се любезно госпожица Грийншоу. — Взех ви за полицай, когато ви чух да идвате откъм ъгъла на къщата.

— Защо точно полицай? — попита Хорас, който никога не се свенеше да задава въпроси.

Отговорът й бе съвсем неочакван.

— Ако искаш да научиш колко е часът, попитай полицай — изрецитира тя и след този пример на викторианска съобразителност сръга Хорас в ребрата и се засмя.

— Следобедът беше чудесен — въздъхна Хорас, докато вървяха към дома на приятеля му. — В тази къща наистина има всичко. Единственото нещо, от което се нуждае библиотеката, е труп. Тези криминални романи за убийство в библиотеката… сигурен съм, че авторите са имали точно такава библиотека предвид.

— Ако искаш да обсъждаш въпроса за убийствата, трябва да си поговориш с леля ми Джейн.

— Леля ти Джейн? Да не би да имаш предвид госпожица Марпъл? — Той изглеждаше слисан. Чаровната дама от доброто старо време, на която го представиха предната вечер, му се струваше последният човек, който би могъл да има нещо с убийство.

— О, да — увери го Реймънд. — Убийствата са нейната стихия.