Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 243
Катрин Кер
Тук тя хвърли многозначителен поглед към Родри, после се отдалечи, бъбрейки на бебето си.
— В името на всички възможни богове ще ми се Невин да се върне по-скоро — изръмжа Родри.
Желанието му беше задоволено след няколко минути, когато майсторът на деомера излезе от един тунел в далечния край на пещерата. С него вървеше джуджето на име Ларн, което отговаряше за охраната на затворника, и двамата се приближиха до тях, потънали в разговор.
— Къде е Саркин? — попита Родри и стана да ги посрещне.
— Оставих го в килията — отговори Невин. — Полудял е. Напълно и непоправимо луд.
— Така му се пада на проклетото копеленце.
— Предполагам. В казаното от теб има известна справедливост, но аз… — Невин се поколеба и сви рамене. — Това няма значение. Той е луд и толкова.
Джил разбра, че крие нещо от тях, и има причини да иска Саркин да е с разума си. Но знаеше също, че няма да го каже, докато не реши.
— Невин? — рече тя. — Няма просто да го пуснеш, нали? Тогава аз ще се побъркам.
— Отмъстителна както винаги, а? Не, няма да го направя. Луд, той е не по-малко опасен, отколкото ако е с всичкия си, а освен това е бил съвсем нормален, когато е убил фермера и е отвлякъл Камдел. Ще го вземем с нас за маловера на Блейн.
— Че защо? — намеси се Ларн. — Мога да накарам две от момчетата да го извлекат навън и да му прережат гърлото. Това ще спести много неприятности.
— Не съм аз човекът, който ще го съди и разпореди неговата екзекуция. Само законът може да го направи.
— Да бъде, както желаеш — рече джуджето и сви рамене. — Ще им кажа да го изведат навън.
Образът на Саламандър плуваше широко усмихнат над огъня. Невин желаеше от все сърце гертдинът поне веднъж да приеме нещо сериозно.
— Значи — помисли Саламандър — свидетелските показания на Камдел означават, че съм бил прав за опиума.
— Точно така. Искам да отидеш веднага при човек на име лорд Гуалдин. Той е свързан с Началника на кралската полиция и ме познава добре. Нека Гуалдин арестува тази Ангариад веднага щом може и му кажи да я пази внимателно. Обзалагам се, че в двора ще има доста благородници, които ще искат да я отровят, за да не си развърже езика.
— Още на сутринта ще отида при него. Колко още трябва да остана в Дън Девери?
— Докато се върна. Аптекарят Лидин, виждал си го, смятам, е на път насам от Дън Кантрей. Ще предам Камдел на неговите грижи, сетне ще тръгна да върна Големия камък на Краля. Имаш ли нещо против да ме изчакаш там?
— Ни най-малко. Всъщност това, че ме помоли да остана, е добре дошло, защото моят обичан и многоуважаван баща иска да се върна у дома.
— Ами, виж какво, ако има нужда от теб, мога да изпратя някого другиго в столицата.
— Не си създавай грижи, о, Господарю на Ефира — Саламандър си придаде възможно най-драматично тъжния вид. — Мога да предположа точно за какво е цялата работа. Ще ме упрекне за скитническия ми живот. Казах, че ще се върна през есента. Това ще е достатъчно скоро, за да чуя още една внимателно съставена лекция за недостатъците ми, изнесена от пълнозвучния глас на бард.