Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 5

— Аби — въздъхна японката, — трябвало е да спреш отдавна. Погледни това. Този детайл се повтаря няколко пъти. Аз мислех, че като работиш до господин Латимър, неговият пример ще ти подейства благотворно. Просто погледни, та той се ограничава до най-необходимото и придава такава хармония на композициите си. — Госпожа Ямамото се обърна и погледна Тор с одобрение.

Докато дребната преподавателка се възхищаваше от работата на най-добрия си ученик. Аби срещна погледа му над главата й. Чувството й за хумор надделя и без да мисли, тя направи комична гримаса — досущ като десетгодишно момиче.

— Любимецът на учителката — подигравателно измърмори тя.

— Сигурно ще ви бъде приятно да узнаете, госпожо Ямамото — рече Тор любезно, — че Аби се съгласи да й дам някои съвети по икебана след заниманието ни. Надявам се, че ако работим необезпокоявани от никого, ще мога да й обясня основните принципи на това древно японско изкуство.

— Прекрасно, прекрасно — одобрително закима госпожата. — Вие можете да бъдете много добър учител. Тя се нуждае само от малко насочване и повече дисциплина.

Аби завъртя очи престорено към небето, докато Тор кимаше сериозно.

— Ще направя най-доброто, което мога — обеща той.

Четиридесет минути по-късно, тя седеше в сивото БМВ на Тор Латимър и настроението й варираше между веселие и ярост.

— Насочване и дисциплина — имитираше тя японката. — Честно казано, Тор, не вярвам, че някой е в състояние да ме научи на това тънко изкуство, дори ти. Не знам защо се оставих да ме съпроводиш тази вечер. Автобусът щеше да ми свърши същата работа…

— Но на мен ми е приятно да те изпратя — рече той просто, като спокойно караше колата в ръмящата априлска нощ под пролетното небе на Орегон. — Между другото, заваля.

— Тук в Портланд това се случва доста често, ако не си забелязал.

— Забелязал съм.

— Казваш го, като че ли си роден тук — усмихна се тя.

— Не, но живея в града от три години.

Думите му прозвучаха малко рязко, сякаш повече въпроси в тази насока нямаше да са желателни.

Може би той не е човек, който си губи времето в незначителни разговори, реши Аби и се запита на каква безопасна тема би могла да разговаря с него.

— Имаш хубава кола — поде тя. — Винаги съм искала да си купя чужда марка кола. Но колкото и да са надеждни немските автомобили, един ден човек започва да се тревожи за поддръжката им. — Реши да не добавя, че ако можеше да си позволи немска кола, щеше да предпочете мерцедес. Обаче тази кола прилягаше чудесно на мъжа до нея — здрава, добре направена, комфортна и мощна.

— Всичко е наред, Аби — отговори Тор, вътрешно развеселен. — Самата ти каза, че трудно би те изнервил мъж, когото си срещнала в клас по икебана, помниш ли?

— Но аз не съм нервна. Е, малко любопитна съм защо пожела да ме изпратиш тази вечер.

— Защото приличаш на композициите си от цветя — отвърна той с приглушен глас.