Читать «Любовен оазис» онлайн - страница 2

С ъгълчето на окото си той видя как стеблото на нарциса се счупи, когато тя го забоде прекалено рязко в поставката.

— О, какво неблагоразумие! — Веждите й се събраха в яростна гримаса, докато измерваше с поглед лишеното си от хармония творение. Скришом погледна прекрасната семпла комбинация на съседната маса. Цветята никога не се чупеха случайно под прецизните пръсти на Тор Латимър.

Той вдигна поглед, сякаш усетил, че го наблюдават и се усмихна сдържано. Внезапно Аби почувства заплаха. Около него витаеше някаква особена атмосфера, която я караше да бъде предпазлива. Прекалено силно волево излъчване, каза си тя. Не лошо качество за мъж. Само че имаше едно наум за силните и волеви мъже. Беше се напатила за цял живот от мъжката решителност и агресивност.

— Имам няколко излишни нарциса, ако искаш, смени го — предложи тихо Тор с онзи ромолящ глас, който винаги й напомняше за каменист поток.

— Винаги имаш излишен материал, а на мен никога не ми стига — оправда се Аби. — Госпожа Ямамото казва, че все още не съм се научила на въздържание. — Тя огледа мрачно скупчените нарциси и дантела пред себе си. — Просто моите аранжименти винаги се изплъзват от контрол.

— Но имат особен чар.

— Много любезно от твоя страна, но ясно е, че не мога да проумея тънкостите на това изкуство. А ти го правиш по най-естествен начин. Как устояваш на изкушението да добавиш още нещо?

— Може би не съм така авантюристично настроен като теб. Искаш ли още един нарцис? — Той взе цвете и й го подаде.

Аби погледна крехкото стъбло между пръстите му и изпита неочаквано любопитство и смущение. Ръката му беше силна и корава, способна да смачка всичко. Но цветето изглеждаше странно защитено между силните му пръсти. Защо се двоумеше да го вземе?

Ядосана от своето колебание, Аби се пресегна бързо и издърпа малкия подарък. Ала срещна неговия далечен кехлибарено искрящ поглед. Не за първи път го поглеждаше в очите, но тези леки неизказани сблъсъци ставаха все по-обезпокоителни. Стаената заплаха в изражението му и този път пробуди предпазливостта й, ала в същото време необяснимо я привлече. Аби се запита какви ли тайни се крият в дъното на тези интелигентни бездънни кехлибарени вирове.

Ама че въображение имам, каза си ядосано. Вероятно собствената й малка тайна я правеше прекалено чувствителна и подозрителна към всички останали.

— Благодаря — каза накрая тя. — И като се обърна към своите цветя, продължи престорено приятелски: — Сигурна съм, че госпожа Ямамото ще намери нарциса за излишен, но комбинацията просто плаче за още малко жълто. Ти как мислиш?

— Това, което правиш с цветята, прилича на самата теб — каза той спокойно. — И следователно, склонен съм да се съобразя с желанието ти. Разбира се, добави още малко жълто.

— Колко дипломатично! Знаеш много добре, че госпожа Ямамото ще поклати глава над работата ми и после ще каже пред целия клас, че ти си този, който е създал нов шедьовър!

Той сви рамене, без да отхвърли забележката. И двамата знаеха, че е вярна.

— Госпожа Ямамото одобрява единствено дисциплината, умереността и простотата. Тя наистина ще бъде по-благосклонна към моя аранжимент.