Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 24

Само това липсваше!

— Коя сте вие? — попитах, докато се приближавах и я разглеждах внимателно от горе до долу.

— Не се притеснявайте! — извика тя и грабна завивката от шотландска вълна, сложена на канапето, увивайки я около кръста си.

— Как така не се притеснявайте? Какво става? Трябва ли да казвам, че сте в моя дом!

— Но това не е причина да…

— Коя сте вие? — попитах отново.

— Мислех, че ще ме познаете.

Виждах я лошо, но във всеки случай гласът й нищо не ми говореше, а и нямах никакво желание да си играя на гатанки. Драснах една клечка, за да запаля фитила на стара лампа, намерена на битака в Пасадена.

Мека светлина освети стаята и разкри физическия облик на моята натрапница. Млада жена на около двадесет и пет години със светъл, полууплашен, полубунтарски погледи с коса с цвета на мед, от която се стичаше вода.

— Нима бих могъл да ви позная — никога не сме се виждали!

Тя се изсмя с тих, подигравателен смях, но аз отказвах да подхвана нейната игра.

— Добре, достатъчно, госпожице! Какво правите тук?

— Това съм аз — Били! — каза тя като нещо очевидно и повдигна завивката върху раменете си.

Забелязах, че е настръхнала от студ и устата й трепери. Нищо чудно — беше цялата мокра, а стаята беше леденостудена.

— Не познавам никаква Били — отговорих, като се запътих към големия гардероб от орехово дърво, моят килер за всичко.

Плъзнах вратата и докато ровех в една спортна чанта, ръката ми напипа плажна кърпа с хавайски мотиви.

— Дръжте! — извиках, като й хвърлих кърпата от другия край на дневната.

Тя я хвана в движение, изтри си косата и лицето с предизвикателен поглед.

— Били Донели — уточни тя, като дебнеше реакцията ми.

Няколко мига останах неподвижен, без да разбирам наистина смисъла на думите й. Били Донели беше второстепенна героиня в моите романи. Едно по-скоро привлекателно, но малко объркано момиче, което работеше като медицинска сестра в обществена болница в Бостън. Зная, че много читателки се бяха разпознали в нейния персонаж на съседка за секс, който обединяваше неудачните любовни истории.

Объркан, направих няколко крачки в посоката, където беше тя, като насочих лампата към нея. Като Били тя имаше строен вид, динамичен и чувствен, лъчезарна муцунка, малко ъгловато лице, осеяно с дискретни лунички.

Но кое беше това момиче? Някоя луда почитателка? Читателка, която се идентифицираше с моята героиня? Някоя поклонничка, затруднена в припознаването?

— Не ми вярвате, така ли? — попита тя и седна на табуретка зад кухненския бар, като взе от кошницата за плодове ябълка, която захапа.

Сложих лампата върху дървения тезгях. Въпреки острата болка, която пронизваше главата ми, бях решил да запазя спокойствие. Натрапниците бяха нещо обикновено в Лос Анджелес. Знаех, че една сутрин Стивън Кинг беше намерил мъж, въоръжен с нож, в банята си, че един надрусан сценарист се беше вмъкнал у Спилбърг само за да го накара да прочете един сценарий и че един неуравновесен почитател на Мадона я беше заплашил, че ще й пререже гърлото, ако откаже да се омъжи за него…