Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 169
Гийом Мюсо
С този роман Том признаваше, че тя му беше спасила живота, но най-вече споделяше, че й беше простил измамата и че любовта му не си беше отишла с нея.
Почти със сълзи на очи тя научи, че той беше идвал в университета „Браун“ миналата есен и си беше тръгнал, без да говори с нея. Тя беше преживяла същото разочарование една година преди това! Една сутрин, като не издържаше повече, беше взела самолета за Лос Анджелес с твърдото намерение да му разкрие истината, като тайно се надяваше любовта им да не беше свършила.
Беше пристигнала в Малибу вечерта, но къщата на плажа беше празна. Тогава тя взе такси, за да си опита късмета на вилата на Майло в „Пасифик Палисайдс“.
Тъй като светеше, тя се беше приближила и беше видяла през стъклото две двойки, които вечеряха: Майло и Керъл, които изглеждаха много влюбени, както и Том и една млада жена, която не познаваше. В този момент се беше почувствала много тъжна и почти засрамена, че е могла да си въобразява, че Том няма да я замени. Сега разбираше, че това е бил един от онези сгледи, които двамата му приятели са организирали с цел той да срещне сродната душа!
Когато затвори книгата, сърцето й сякаш щеше да изхвръкне от гърдите. Този път не беше надежда, беше увереност: тяхната любовна история далеч не беше свършила. Може би бяха преживели само първата глава и тя имаше твърдото намерение да напише втората заедно с него!
Над „Бейкън Хил“ се свечеряваше. Докато пресичаше улицата, тя се размина с една възрастна бостънчанка, много изтупана, която пресичаше на пешеходната пътека със своя йоркшир на ръце. Беше толкова щастлива, че не се сдържа и извика:
— „Хартиеното момиче“ съм аз! — викаше и показваше книгата.
Беше почти 19 ч. Опашката на моите читатели изтъняваше и раздаването на автографи вървеше към своя край.
Майло беше останал с мен през целия следобед, разговаряше с хората и се шегуваше. Неговата общителност и доброто му настроение правеха чакането на хората не дотам отегчително.
— Не видях колко е часът! — възкликна той, като си погледна часовника. — Добре, оставям те да приключиш сам, старче. Имам бебе да храня!
Дъщеря му беше родена преди три месеца и — както можеше да се предвиди — той се беше съвсем вдетинил.
— От един час ти повтарям да си тръгваш! — отбелязах аз.
Той си облече сакото, поздрави служителите от магазина и забърза да се върне при семейството си.
— А, да! Поръчах ти такси — предупреди ме той от вратата. — Ще те чака на ъгъла, от другата страна на улицата.
— Добре. Целуни Керъл от мен.
