Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 11

— Не виждам много ясно връзката с…

— Имаме всичко, за да бъдем щастливи, Том! Здраве, младост, работа, която обичаме. Не можеш да съсипеш всичко заради една жена. Прекалено е тъпо. Тя не го заслужава. Запази си мъката за деня, когато истинското нещастие ще почука на вратата ни.

— Орор беше жената на моя живот! Не можеш ли да го разбереш? Не можеш ли да изпиташ уважение към мъката ми?

Майло въздъхна:

— Искаш ли да ти кажа — ако наистина беше жената на твоя живот, днес тя щеше да бъде тук с теб, за да ти попречи да затънеш в този разрушителен делириум.

Изпи на един дъх кафето си, после отбеляза:

— Ти направи всичко, за да я върнеш. Умолява я, опита се да я накараш да ревнува, после се унижи пред цялата Земя. Свършено е — тя няма да се върне. Тя обърна страницата и ти ще направиш добре да сториш същото.

— Не успявам да го направя — признах си.

Той като че ли размисли за момент и на лицето му се изписа едно едновременно загрижено и загадъчно изражение.

— Всъщност, струва ми се, че просто нямаш избор.

— Как така?

— Вземи си душ и се облечи.

— Къде ще ходим?

— Да хапнем телешки котлет в „Спаго“.

— Не съм много гладен.

— Не те водя там заради храната.

— А за какво тогава?

— За ободряването, от което ще се нуждаеш, когато ти кажа това, което искам да ти призная.

3

Опустошеният мъж

Не, Джеф, ти не си сам и престани да плачеш така пред всички, защото една застаряваща, защото една изкуствена блондинка те остави да паднеш. […]

Знам, че сърцето ти е изпълнено с мъка, но трябва да се съвземеш, Джеф.

Жак Брел

— Защо пред къщата ми е паркиран танк? — попитах, сочейки импозантната спортна кола, чиито чудовищни гуми смазваха тротоара на „Колъни Роуд“.

— Това не е танк — отговори Майло засегнат. — Това е „Бугати Вейрон“, модел „Черна Кръв“, един от най-мощните болиди на света.

Малибу,

слънце в ранния следобед,

шум от вятъра в дърветата

— Купил си още една нова кола? Ти колекционираш ли ги или какво?

— Не ти говоря за кола, драги. Говоря ти за произведение на изкуството.

— Аз наричам това клопки за пръдли. Има ли наистина момичета, при които тоя номер с колата наистина да върви?

— Ако си мислиш, че се нуждая от това, за да свалям мадами!

На лицето ми се изписа съмнение. Така и не разбрах възторга на моя пол пред разни купета, роудстъри и кабриолети…

— Хайде, ела да видиш звяра! — предложи Майло с блеснал поглед.

За да не разочаровам приятеля ми, се насилих да обиколя колата със собственика й. С прибрана форма, овална и издължена, бугатито приличаше на пашкул, от който няколко израстъка проблясваха на слънцето и контрастираха с каросерията, черна като нощ: хромиран радиатор, метални странични огледала, блестящи джанти, от които се показваше огненосиньото на дисковите спирачки.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед на мотора?

— Направо си умирам — въздъхнах.

— Знаеш ли, че е произведена само в петнадесет броя за целия свят?

— Не, но съм очарован да го науча.

— Освен това, вдига 100 км/ч за малко повече от две секунди. И може да достигне до 400 км/ч.