Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 86

Тя също се облече и го последва пълзешком, докато височината стана достатъчна, за да се изправи.

Дълго проучваха помещението. Имаше четири стълби с капаци, всичките заключени. Откъм долната страна на склона имаше и един заключен изход за коли. Директното бягство може би беше най-просто, но ако не успееше веднага да се свърже с Торн, трябваше да изминат пеш двадесет и седем километра до най-близкия град. В снега. Той по чорапи — тя боса. И дори да стигнеха там, той нямаше да може да използва комуникационната видеомрежа, защото кредитната му карта беше заключена в офиса на шефа на охраната. Просенето на милостиня в града на Риовал беше лоша идея. Така че директното бягство беше добро като начало, но лошо като последствие. Може би беше за предпочитане да изгубят известно време и да опитат да се екипират, макар че с това рискуваха да бъдат заловени.

Накрая Майлс реши, че е за предпочитане да използва тръбопроводите, и посочи нагоре към най-обещаващия.

— Мислиш ли, че можеш да го пробиеш и да ме повдигнеш да вляза?

Таура го погледна, кимна равнодушно, протегна се, опипа покритото с мек метал съединение, пъхна острите си нокти под защитната лента и я издърпа. После заби пръсти в открития отвор и се увеси. Тръбата се изкриви и се пречупи.

— Готово — каза тя.

После го повдигна с лекота, сякаш вдига дете, и той се вмъкна в тръбата. Тази беше особено тясна, макар че беше най-голямата, която беше отбелязал като достъпна на това място на тавана. Легнал по гръб, Майлс започна да се придвижва сантиметър по сантиметър. На два пъти трябваше да спира, за да потисне пристъпи на истеричен смях. Тръбата се изви нагоре и той се плъзна по кривината в тъмното, за да открие, че малко по-нататък тя се раздвоява — всеки от клоновете й беше с два пъти по-малък диаметър. Майлс изруга и запълзя назад.

— Няма да стане — каза той задъхан и акробатично смени посоката, без да излиза от пролуката. И в новата посока тръбата се издигаше нагоре. Не след много стигна до решетка. Плътна, здрава. Невъзможно бе да я счупи с голи ръце. Таура може би имаше достатъчно сила, за да я измъкне от стената, но не можеше да се пъхне в тръбата, за да стигне до решетката. Майлс помисли няколко секунди.

— Правилно — промърмори той и се върна.

— Край с идеята за измъкване през тръбите — докладва Майлс на Таура. — Ох… можеш ли да ме свалиш? — Тя го свали на пода и той безсмислено се изтупа от прахта.

— Хайде да огледаме още веднъж.

Таура покорно го последва, макар че нещо в нейния израз да подсказваше, че може би губи вяра в неговите адмиралски способности. Нещо привлече вниманието му към една колона и той отиде да я разгледа по-отблизо на мъжделивата светлина.