Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 85

Целуването на жена с кучешки зъби наистина беше необичайно усещане. А да ти отвръща на целувките… тя очевидно бързо схващаше… беше още по-необичайно. Ръцете й страстно го прегърнаха. От този момент нататък той изгуби контрол върху положението. Накрая, когато се изправи да си поеме дъх, той я погледна и попита:

— Найн, чувала ли си за черния паяк? Казват му още „вдовица“.

— Не… какво е това?

— Няма значение — отвърна той безгрижно.

Всичко беше много несръчно и грубо, но искрено и когато той свърши, сълзите в очите й бяха от радост, не от болка. Тя изглеждаше безкрайно доволна от него (как би могло да бъде иначе?), а той бе толкова изтощен, че заспа още преди да стане от тялото й.

А после се събуди и се засмя.

* * *

— Ти наистина имаш много елегантни черти — каза й Майлс и прекара пръст по лицето й. Найн се наведе при допира на ръката му и се сгуши до него и до тръбата с топъл въздух. — На моя кораб има една жена, която носи косата си сплетена на плитка на гърба… много ще ти отива. Може би ще те научи как да се сплиташ.

Тя издърпа един кичур пред лицето си и го погледна, сякаш се опитваше да си представи как ще изглежда на плитка. После докосна лицето му.

— Ти си красив, адмирале.

— Хм? Аз? — Той прекара ръка по покритите с покаралата през нощта четина бузи, по познатите до болка стари черти… тя сигурно бе заслепена от ранга му.

— Твоето лице е много… одухотворено. И очите ти виждат онова, което гледат.

— Найн… — той спря. — По дяволите, това не е име, това е число. Какво стана с Тен⁴?

— Умря. — „Може би и аз ще умра“ — добавиха очите със странен цвят преди клепачите да ги закрият.

— Винаги ли са те наричали само Найн?

— Това е дълъг биокомпютърен кодов низ, не е име.

— Е, всички имаме серийни номера — Майлс си помисли, че лично той всъщност има два, — но това е абсурдно. Не мога да те наричам Найн, като някакъв робот. Ти трябва да имаш подходящо име, което да отговаря на твоята същност. — Той се облегна на топлото й голо рамо… тя беше като пещ, забележката за нейния метаболизъм беше правилна… устните му се разтвориха в усмивка. — Таура.

— Таура? — Дългата й уста го произнесе странно, но и някак весело. — Това име е прекалено хубаво за мен.

— Таура — повтори той категорично. — Хубаво и силно. Пълно с тайно значение. Съвършено. Ах, като говорим за тайни… — Беше ли сега време да й каже за имплантираните от доктор Канаба в левия й прасец генетични комплекси? Може би тя щеше да се засегне подобно на жена, ухажвана не заради самата нея, а заради парите й… или титлата… Майлс се поколеба. — Мисля, че сега, когато се познаваме по-добре, е време да се измъкнем от това място.

Таура огледа полумрака.

— Как?

— Е, точно за това трябва да помислим. Признавам, че в ума ми се въртят тръбопроводите. — Не тръбата с топлата пара, очевидно. Дори той би трябвало месеци да гладува, за да влезе в нея. Майлс се освободи от Таура и си облече черната тениска — панталоните си беше обул още щом се събуди. Голият каменен под изсмукваше безпощадно топлината от всяка плът, която се докоснеше до него… Изправи се и се олюля. Господи! Вече беше стар за такива удоволствия. Шестнадесетгодишната очевидно притежаваше физическата издръжливост на непълнолетна богиня. Какво беше получил той на шестнадесет? Пясък, ето какво. Трепна при спомена за пясъка във всички чувствителни гънки и отвори на тялото си. Може би студеният камък все пак не беше толкова лош вариант.