Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 82

Ръката с остри нокти отмести буйната коса от лицето и тя го загледа с подновен интерес. Златисто-кестенявите очи подсилваха свирепия й вид.

— Какво правиш тук? Да не би това да е някакъв нов тест?

— Не, това е жестоката действителност. — Майлс изкриви устни. — Аз… допуснах грешка.

— Аз също — каза тя и наведе глава.

Майлс задърпа устна и я заразглежда през присвитите си очи.

— Чудя се какъв ли живот си водила?

Тя го разбра буквално.

— До осемгодишна възраст живях с наети осиновители. Като всички клонове. После започнах да ставам едра и тромава и да чупя всичко… След това ме докараха да живея в лабораторията. Всичко беше наред. Бях на топло и имах достатъчно храна.

— Те не могат да те оставят необразована, ако сериозно са възнамерявали да бъдеш войник. Какъв е коефициентът ти на интелигентност?

— Сто тридесет и пет.

Майлс се помъчи да запази спокойствие.

— Аха… Имаш ли… някакво образование?

Тя вдигна рамене.

— Преминах през много тестове. Изкарах успешно… всичките. С изключение на експериментите по агресивност. Не харесвам електрическите шокове. — Тя се замисли за момент. — Не обичам и психолозите. Много лъжат. — Тя отпусна рамене. — Във всеки случай на този тест се провалих. Всички се провалихме.

— Откъде могат да знаят, че си се провалила, след като не си получила подходящо образование? — възрази възмутено Майлс. — Войниците получават най-доброто обучение за колективно поведение… аз лично съм изучавал тактика и стратегия години наред и още не зная дори половината от него. Всичко е тук. — Той посочи с пръст главата си.

— Ако е така — тя вдигна огромните си лапи с остри нокти и ги заразглежда, — защо са направили това с мен?

Майлс трепна. Почувства гърлото си странно сухо. „Значи и адмиралите лъжат. Понякога дори и себе си.“ После, след тревожна пауза, попита:

— Никога ли не ти е идвало наум да скъсаш водопроводна тръба?

— За такова нещо наказват. Поне мен са ме наказвали. Теб може би не, ти си човек.

— Никога ли не си мислила да избягаш, да се измъкнеш оттук? Всеки попаднал в ръцете на врага войник е длъжен да избяга. „Оцелявай, бягай, саботирай“ — такива са задълженията на войника и то в този ред.

— Враг? — Тя погледна към тавана на огромната постройка на Къща Риовал с нейната смазваща тежест. — Кои са моите врагове? И кои са ми приятели?

— Да. Това е… въпросът. — И къде може да избяга един генетичен продукт, висок два метра и половина и с огромни кучешки зъби? Той пое дъх. Следващият му ход беше пределно ясен. Дълг, целесъобразност, оцеляване — всичко това го задължаваше. — Твоите приятели са по-близко до теб, отколкото можеш да си представиш. Защо мислиш дойдох тук? — „Защо, наистина?“

Тя го погледна мълчаливо и се намръщи озадачена.

— Чух за теб. И дойдох. Аз… събирам наемници. Или по-точно събирах. Ако дойдеш с мен, ще се присъединиш към Дендарии наемниците. Елитна команда… в която се приемат малцина, най-добрите. Имам един старши сержант, който… който има нужда от новобранец като теб. — Съвсем вярно. Сержант Дайъб се отнасяше с недоверие към жените-войници, твърдеше, че били много мекушави. Всяка жена, успяла да премине подготовката при него, излизаше със силно развита агресивност. Майлс си представи Дайъб, вдигнат за реверите пред лицето й… После се върна към ситуацията. Найн изглежда… не беше впечатлена от чутото.