Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 81

Тя коленичи и задърпа тръбата, след това легна по гръб и започна да я рита, след това го погледна тъжно.

— Опитай така. — Той нервно взе ръката й, постави я върху тръбата и я накара да драска по обиколката с твърдите си нокти. Тя драска и драска, после го погледна, сякаш искаше да каже: „И така не става!“

— Сега опитай отново да риташ и да дърпаш — предложи Майлс.

Съществото тежеше сигурно сто и и петдесет килограма. То зарита, след това хвана тръбата, запъна крака в тавана и задърпа с всичка сила. Тялото й се изви като дъга. И изведнъж тръбата се пропука, горещият въздух засъска. Съществото протегна ръце, подложи лице под него и застана на колене. Майлс приклекна, свали мокрите си чорапи и ги окачи на горещата тръба да съхнат. Сега имаше добра възможност за бягство — ако имаше къде да отиде. Но той не искаше да изпусне плячката от погледа си. Неговата плячка! Докато съществото седеше, заровило лице в коленете си, Майлс оценяваше неизчислимата цена на мускула на левия й прасец.

„И не казаха, че плаче.“

Майлс извади задължителната за униформеното военно облекло носна кърпа. Никога не бе могъл да разбере основанието за носенето на това идиотско парче плат — освен че може би, където има войници, винаги има и сълзи.

— Вземи. Избърши си очите.

Тя я взе, издуха плоския си нос и му я върна.

— Задръж я — каза Майлс. — Хм… как се казваш?

— Найн³ — изръмжа тя. Не враждебно, просто така прозвуча напрегнатият глас от голямото й гърло. — А ти как се казваш?

„Боже Господи! И говори!“ — Майлс премигна.

— Адмирал Нейсмит.

Тя го погледна стреснато.

— Ти си войник? Истински офицер? — След това по-невярващо, сякаш го виждаше за първи път, попита: — Нали?

Майлс решително се покашля.

— Съвсем истински. Само в момента малко без късмет.

— И аз — въздъхна навъсено тя и подсмъркна. — Не зная от колко време съм в това подземие, но за първи път пия вода.

— От три дни, струва ми се — отвърна Майлс. — И храна ли не ти даваха?

— Не. — Тя се намръщи. Ефектът, като се имаха предвид огромните кучешки зъби, беше ужасяващ. — Това беше по-лошо от всичко, което правеха с мен в лабораторията, макар че и там никак не беше добре.

„Онова, което не знаеш, не наранява. Наранява онова, което знаеш, че не е вярно.“ Майлс мислеше за своето кубче-карта. Погледна Найн. Представи си как хваща целия грижливо разработен план за изпълнение на акцията с два пръста и го пуска в канализацията. Каналът на тавана не ставаше за бягство. Тя нямаше да може да мине през него…