Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 48

Между по-възрастните в тълпата премина тих шепот. За първи път Мара Матулич наведе глава.

Майлс знаеше, че на някои това ще се стори само символично наказание. За други, в зависимост от силата на тяхната вяра, то беше буквално фатално, особено за фанатиците, които виждаха мутацията като грях, който трябва насилствено да бъде изкоренен. Но дори по-малко суеверните, Майлс видя по лицата им, разбраха ясно значението на наказанието.

Майлс се обърна към мама Матулич и тихо каза:

— От този момент всеки удар на сърцето си дължиш на моето милосърдие. Всяка хапка храна — на добрината на Хара. Ще живееш благодарение на добрината и милосърдието… каквито ти не оказа… Ти ще бъдеш мъртва жена.

— Имай милост, господарю-мутант. — Гласът й беше тих, уморен, смазан.

— Чу присъдата — процеди през зъби Майлс, поклони се безкрайно иронично и й обърна гръб. — Аз съм гласът на граф Воркосиган. С това приключвам моето слово.

* * *

След това Майлс извика в колибата на говорителя Хара и Лем.

— Имам едно предложение за вас. — Той спря да крачи нервно и застана пред тях. — Вие сте свободни да го отхвърлите или да го приемете. Зная, че сега сте много уморени. — „Както сме уморени всички.“ Наистина ли бе в долината Силви само от ден и половина? Струваше му се, че е минало цяло столетие. Главата му се пръскаше от умора. Очите му бяха зачервени. И Хара беше със зачервени очи. — Най-напред ми кажете можете ли да четете и пишете?

— Малко — призна Хара. — Говорителят Карал ни понаучи малко. А и мама Лание.

— Е, достатъчно за начало. Няма да започнете съвсем слепи. Вижте, преди няколко години в Хасадар беше открит колеж. Още не е много голям, но работи. Там има учени. Мога да уредя да ви приемат за обучение, ако се съгласите да живеете в Хасадар три години и да учите.

— Аз? — възкликна Хара. — Аз не мога да ходя в колеж! Почти нищо не разбирам… от тези работи.

— От вас ще се иска да усвоявате знания, не да давате. Вижте, там знаят какво става в този район. В колежа имат много курсове. Вярно е, че ще трябва да работите упорито, за да настигнете хората от града и от равнините. Но аз зная, че вие сте смели и имате силна воля. Останалото е да се въоръжите с търпение и да блъскате с глава стената на суеверието, докато не я съборите. Вече сте дали кръвна жертва, нали? Вие можете да се справите, кълна се.

Лем, седнал до Хара, гледаше разтревожено. Той взе ръката й отново.

— Три години? — промълви той. — Далеч оттук?

— Стипендията не е голяма — каза Майлс. — Но, Лем, разбрах, че ти си добър дърводелец. Точно сега в Хасадар много се строи. Според мен този град ще стане следващият Воркосиган Вашной. Сигурен съм, че ще си намериш работа и ще можете да преживявате.

— Но те ползват модерни инструменти… компютри… роботи…

— Не винаги. А и не са се родили научени. Щом те са могли да се научат, защо и вие да не можете? Освен това богаташите плащат богато за уникална, ръчна изработка, ако качеството е добро. Ще се погрижа да започнеш, което обикновено е най-трудно. След това ти сам ще се оправяш много добре.