Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 44

— Убити! — каза мама Матулич!. — Не! Аз ги заклах. Трябваше да ги заколя. Направих онова, което бях длъжна да направя. — Тя вдигна гордо глава, после я наведе. — Аз убих моите бебета да умилостивя, да умилостивя… не зная кого да умилостивя. И сега ти ме наричаш убийца? Върви по дяволите! Каква полза от твоята справедливост за мен сега? Тя ми трябваше тогава… къде беше ти тогава? — Неочаквано тя заплака, сълзите течаха като порой по лицето й. — Щом моите деца трябваше да умрат, и нейните трябва да умрат! Защо тя трябва да се измъкне така лесно? Глезех я… опитах се да направя всичко възможно, направих всичко възможно, не е справедливо…

Изглежда, фаст-пента преставаше да действа… Не, продължаваше да действа, но емоциите й бяха неудържими. Повишаването на дозата може би щеше да потисне това, но пък нямаше да доведе до по-пълни признания. Стомахът на Майлс се сви. Но трябваше да завърши.

— Защо счупи врата на Рейна вместо да й прережеш гърлото?

— Хара не трябваше да знае — каза мама Матулич. — Бедното бебе. Трябваше да изглежда като умряло.

Майлс погледна Лем, после говорителя Карал.

— Изглежда, мнозина споделят твоето мнение, че Хара не е трябвало да знае.

— Не исках да излезе от моите уста — повтори упорито Лем.

— Исках да й спестя тази двойна скръб, господарю — каза Карал. — Толкова много й се беше събрало…

Майлс погледна Хара.

— Аз мисля, че всички вие я подценявате. Твоята прекалена нежност обижда както нейната интелигентност, така и нейната воля. Тя произхожда от твърд род.

Хара пое дъх, овладя треперенето си и кимна на Майлс, сякаш искаше да каже: „Благодаря ти, дребосък“. Той й отговори с леко накланяне на глава: „Да, разбирам“.

— Не съм сигурен в какво се изразява вашата справедливост в този случай — каза Майлс, — но се кълна, че времето на колективното прикриване свърши. Вече няма да има среднощни престъпления. Настъпва просветление. А като говорим за престъпления през нощта — той се обърна към мама Матулич, — ти ли се опита да заколиш коня ми нощес?

— Аз — отвърна тя. Вече бе по-спокойна. — Но той се опита да ме стъпче.

— Защо точно моя кон? — Майлс не можа да прикрие силното си раздразнение, макар че според наръчника следователите, използващи фаст-пента, трябва да контролират дори гласа си.

— Не можех да стигна до теб — отвърна просто мама Матулич.

Майлс потърка чело и промърмори:

— Ретроактивно детеубийство.

— Ти — каза мама Матулич с пълен с омраза глас, — ти си най-лошият. Всичко премина, всичко, което бях сторила, цялата скръб — и накрая идваш ти. Един мутант, направен господар на всички нас, и всички правила се променят, предадени от слабостта на една жена, дошла от друг свят. Ти развали всичко! Мразя те! Мръсен мутант…

Майлс пое дълбоко дъх и огледа стаята. Всички мълчаха. Никой не се решаваше да наруши потискащата тишина.

— Вярвам — каза той, — че разследването на фактите по това дело приключи.

Загадката около смъртта на Рейна беше решена.

За нещастие оставаше проблемът за справедливостта.

* * *

Майлс излезе да се поразходи.