Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 19

Карал с нежелание отиде в съседната стая. Върна се в овехтяла куртка от имперската си служба с нашивки на ефрейтор на яката. Копчетата на корема не можеха да се закопчаят. Куртката очевидно се пазеше за такива официални случаи. По цял Бараяр хората се подчиняваха на униформата, а не на човека, който я носи, така че гневът, предизвикан от едно непопулярно задължение, щеше да падне на службата, а не на лицето, което го изпълнява. Майлс оцени хода.

Карал се спря на вратата. Хара, все още потънала в мълчание, леко се полюшваше до огнището.

— Господарю — каза Карал. — Говорител съм на долината Силви вече шестнадесет години. През цялото това време на никого не се е налагало да ходи лично да се жалва на областния съд нито за водно право, нито за откраднато животно, нито за изнасилване, дори когато Нева обвини Борс за унищожаване на три кленови дървета. През цялото това време не сме имали кръвна вражда.

— Нямам намерение да разпалвам кръвна вражда, Карал. Искам само да науча фактите.

— Точно там е работата, господарю. Вече не харесвам фактите толкова много, колкото някога. Понякога те хапят. — Очите на Карал шареха неспокойно.

Всъщност той правеше всичко възможно, само дето не стоеше на главата си и не правеше фокуси, за да отклони вниманието на Майлс. Докъде можеха да стигнат тези пречки?

— Не можем да разрешим на долината Силви да има свое малко Време на изолация — предупреди Майлс. — Сега справедливостта на графа важи за всеки. Дори и за малките. И слабите. Ако са жертва на някакво престъпление. И дори ако не могат да говорят от свое име… говорителю.

Карал се изплаши и пребледня — очевидно бе разбрал казаното, и се затътри навън. Пим го последва и съобразително откопча кобура на стънера си.

Пиеха чай и чакаха. Майлс обиколи из колибата и разгледа, без да пипа нищо. Огнището беше единственият източник на топлина и очевидно служеше и за готвене. Имаше очукан метален умивалник, който се пълнеше на ръка от едно захлупено ведро. Водата от него изтичаше под верандата. Втората стая беше спалня с едно двойно легло и шкаф за дрехи. На тавана видя още три сламеника. Очевидно момчето имаше братя. Стаята беше претъпкана, но пометена, нещата бяха подредени по пода и закачени по стените.

На масата имаше един граждански радиоприемник и друг по-стар, военен модел. И двата отворени. Очевидно за отстраняване на някакви дребни повреди. И комплект нови батерии. Майлс откри едно чекмедже, пълно със стари части — всичките, за съжаление, за прости радиоприемници. Сигурно говорителят Карал работеше и като специалист по съобщенията в долината Силви. Значи тук можеха да приемат предаванията от радиостанцията в Хасадар, може би и мощните правителствени канали от столицата.

Никаква друго комуникационна техника, разбира се. Мощните сателитни приемници бяха скъпи. След време щеше да ги има и тук. В някои райони, почти толкова малки като този, но със силно развито икономическо сътрудничество, вече ги имаха. Долината Силви очевидно още не беше достигнала такова развитие и трябваше да чака, докато в областта се натрупа достатъчен излишък от средства, за да отделят за такъв приемник, ако този излишък не бъде изразходван за някоя друга, по-неотложна потребност. Ако Воркосиган Вашной не беше унищожен от сетаганданските атомни бомби, цялата област щеше да бъде години напред в икономическото си развитие.