Читать «Границите на безкрая» онлайн - страница 111

— Сюгър.

— Сюгър. Добре, много добре. Аз се казвам Майлс.

— Хм. — Сюгър се намръщи. На лицето му се изписа нещо като приятна ирония. — Твоето име означава „войник“, знаеш ли?

— Да, казвали са ми.

— Но ти не си войник…

Нямаше никаква възможност за някакъв евтин трик с дрехи или униформа, под които да скрие, ако не друго, то особеностите на тялото си. Майлс се изчерви.

— Накрая във войската приемаха всякакви. Бях писар по набиране на новобранци. Дори не съм стрелял с пистолет. Слушай, Сюгър… как научи, че ти си Един или поне единия от двамата Едини? Винаги ли си го знаел?

— Научих го постепенно — призна Сюгър. — Тук само аз го зная. — Той отново погали парцалената гривна. — Търсих из целия лагер, но те само ми се подиграват. Процес на елиминиране, разбираш. Когато всички отрекоха, останах аз.

— Ах. — Майлс също седна и се задъха от болка. Тези ребра щяха да го съсипят. Той кимна към гривната.

— Там ли пазиш Светото писание? Мога ли да го видя? — И как, по дяволите, Сюгър бе запазил това нещо на китката си?

Сюгър притисна ръце към гърдите си и поклати глава.

— От месеци се опитват да ми го вземат, разбираш. Трябва много да внимавам. Не мога да ти го покажа, докато не ми докажеш, че ти си Единия. И дяволът може да цитира светото писание, разбираш.

„Да, точно това имах предвид“… Кой можеше да каже какви възможности може да съдържа „светото писание“ на Сюгър? Е, може би по-късно. Засега щеше да продължи с подмятанията.

— Има ли и други знаци? — попита Майлс. — Разбираш ли, аз не зная, че съм твоят Един, но от друга страна, не зная и че не съм. Просто съм тук.

Сюгър отново поклати глава.

— Тук са само пет или шест изречения, разбираш. Другото липсва. За него човек трябва да се досети.

„Бас държа!“ Майлс не изрази забележката си на глас.

— Как стигна до това прозрение? Тук ли те осени?

— Научих го в Порт Лисма, разбираш, точно преди да ни пленят — отвърна Сюгър. — Водихме бой за всяка къща. Един ток на ботуша ми се откова и тракаше като ходех. Странно как при толкова много гърмежи такова малко нещо може да ти лази по нервите. И видях един библиотечен шкаф със стъкла и истински книги от хартия… счупих стъклото с приклада, откъснах един лист от една книга, сгънах го и го пъхнах под тока на ботуша да направя нещо като клин, разбираш, да не трака. Не погледнах книгата. Дори не знаех, че е Светото писание. Научих го по-късно. Във всеки случай мисля, че е Светото писание. Трябва да е било Светото писание.

Сюгър нервно навиваше космите на брадата около пръста си.

— Разбрах го, докато чакахме да ни обработят. Бях извадил листа от ботуша просто да убия времето, разбираш. Държах го… войникът, който ни обработваше, го видя, но не ми го взе. Сигурно е помислил, че е обикновено парче хартия. Не е знаел, че е Светото писание. Аз все още го държах, когато ни захвърлиха тук. Разбираш, това е единственият писмен документ в целия лагер — добави той гордо. — Трябва да е Светото писание.