Читать «Самотникът от ледената пустиня» онлайн - страница 23

Прегладняло от дългата разходка, измокрено, уплашено, мечето се свря до корема й и жадно засука.

Десетина моржчета играеха на леда под строгите погледи на майките си. Търкаляха се смешно, премятаха се, боричкаха се с нескопосните си перки.

Заситено скоро от обилното моржово мляко, мечето се прокрадна към тях. Искаше му се да се побори, да се похапе — ей тъй, само на шега, да поиграе, както всички деца на света. Промъкна се дебнешком и внезапно налетя върху най-близкото моржче. Обхвана го с лапи, захапа го беззлобно със зъби и почна да го търкаля по леда. В борбата се намесиха всички. Играта се разгорещи.

Мечето беше пъргаво, бързо, подвижно. Моржчетата пък бяха по-едри, по-тежки, при това многобройни. Ето, две-три от тях го затиснаха с телата си, отгоре се струпаха други, камарата натежа. Мечето усети, че се задушава. Тогава то забрави, че играе. Челюстите му бяха още слаби, но затова пък ноктите остри, не като притъпените ненужни моржови нокти. То размаха лапи, задраска по тежкия корем, който го затискаше. От болка моржчето изрева, разбута струпаната купчина и запълзя към майка си, като бележеше пътя си с кървава диря. Мечешките нокти бяха раздрали кожата му.

Майките зареваха сърдито, нагънаха огромните си туловища, повлякоха ги към мястото на борбата. Тогава мечето побягна обратно към Кривата перка. Не за пръв път го гонеха така. Не за пръв път протягаха към него бивни. Стадото се поуспокои. Раздраното моржче скимтеше сгушено до майка си, която грижовно ближеше раните му.

От тоя ден в бедните съзнания на моржовете се наслои още една представа за странния храненик, още нещо освен омразния бял цвят, някаква нова отлика, негласно име, само запечатано в паметта им, нов белег — Острия нокът.

От острите му нокти вече щяха да се пазят и малките моржчета, добили още едно познание за живота — дори когато е в твоето стадо, животното с бяла козина е опасно.

Кривата перка стана по-предпазлива, вдигна зъбата глава, наостри слух.

О! То беше тъй особено, това дете, тъй различно от всички! И на сушата, и във водата! Различно! А тя трябваше да го пази. Чувството на майчиния дълг беше просмукано в цялото й диво същество. Злочестата майка навярно беше забравила вече как стана всичко това, как на мястото на любимата й рожба се натъкми осиротялото мече, как майчиният инстинкт надви мъката й и омразата към противната бяла козина. Знаеше едно — сега до нея лежеше едно малко създание, което настойчиво диреше нежността й. И нищо друго.

Дали беше навик, отскоро придобит, или порив за обич, необмислен, нелеп инстинкт за майчинство? Тя не мислеше, не се запитваше. Само обичаше лудо, всеотдайно. За това рошаво бяло кълбо беше готова на всичко.

13

Със загубата на бивена си в страшната схватка с ледената броня Острозъбия загуби и водачеството в стадото. Винаги когато опиташе да излезе отново напред, младият му заместник, Късорога, който бе успял тогава да разбие коварния леден таван, връхлиташе стръвно отгоре му, готов да го прониже с дебелия си меч, готов да се бори до смърт за извоюваното надмощие.