Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 17

— Нещо такова. Онзи момък няма проблеми със средствата за живеене. Може да й осигури всичко, от което Илона се нуждае — салони за красота, вечери в изискани заведения, подаръци не от щандовете за сезонно намаление… Такива работи.

— Кучка! Ох, съжалявам, не ти помагам с такива думи… сигурно ти е обидно, че я наричам така.

— Вече не ми пука за нея… — Поемане на въздух и вдигане на залога, нека играта е ва-банк, всичко или нищо! — Инга?

— Какво?

— Защо не ми дойдеш на гости? Вярно, социално жилище, но е самостоятелно. И ще пийнем истински хубаво кафе. Поне синтезаторът ми е останал и си бачка без грешка!

Мълчание. Дали не прекалих?

— Добре. А ти… искаш ли да ти подаря позлатената самобръсначка? И без това ме накараха да си я платя по цени за вносни луксозни стоки… може да нямаш нужда, но я заслужаваш повече от оня… Искаш ли?

Въздишка на облекчение.

— Няма значение самобръсначката! Идвай по-бързо! Чакай да ти издиктувам адреса…

6. Извън времето

Любовта е възхитително явление. Тя е над материалните неща. Въпреки че понякога, за да устои по-дълго свежа и красива, е по-добре здраво да стъпи върху тях.

Или поне да се подава отгоре им.

Защото с това е силна и прекрасна. И величава.

7. Един дъждовен есенен ден

Завитите с найлон каруци пъплеха по изоставен път с разбит асфалт, изпод по-небрежно прикритите надничаха лица на дечица, опакованите по-надеждно съдържаха лъскави кашони за марковите и мърляви чували за насипните стоки. Няколко стари автомобила със запотени стъкла следваха колоната, от последната се чуваше музика. Катунът се местеше на ново, по-топло място. Не чакаха да дойде полиция или скинхедс да ги прогонят, самият сезон ги пъдеше.

Изоставиха мястото на този битак, отрупано с боклуци, от които нямаше полза да се предават за вторични суровини. Сутринта се веснаха неколцина клиенти, те щяха да разнесат мълвата, че пазарът в Междусекторна зона номер еди-коя-си е закрит.

Керванът пътуваше, шибан от студените дъждовни капки, към нов терен за търговия с каквото падне. Под найлоните децата се боричкаха и кикотеха. На капрата възрастните уреждаха вътрешни сделки, уговаряха сватби или разтрогваха предишни договорки в този смисъл. Млади момчета и момичета зубреха речници и разговорници, като скришом си пускаха ръце и си разменяха похотливи или ревниви погледи, докато не се намесеше някоя стара циганка да им се скара.

И винаги имаше поне един човек сред ромския катун, който, безгрижно и радостно, че просто живее и диша, пееше с цяло гърло. Едни го слушаха, други му пригласяха, трети подхвърляха закачки, че реве като магаре.

Катунът се местеше там, където според повечето хора в него имаше повече щастие, повече свобода и повече лесна печалба.

info

Информация за текста

Източник: http://drakonche.zavinagi.org/

Разказ, публикуван в списанието „Наука и Техника“ брой от април 2007; идеята бе подсказана от Атанас П. Славов и реализирана през септември-октомври 2006.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3125]

Последна редакция: 2007-07-12 20:07:28

notes

1

Афсид (Artificial PhotoSynthesis Device) — устройство за изкуствена фотосинтеза, захранвано от слънчева енергия и произвеждащо белтъци, подобно на хлорофила в зелените растения, но с по-високо КПД. Продуктът му служи като фураж за генетично променени месо и млекодайни организми, но основно се използва във фабриките за синтетични храни за населението. Страничен продукт от функционирането на устройството е излишък от електрическа енергия, която се оползотворява. Афсидните полета изместват 99,3% от селскостопанските култури, драстично съкращават броя действащи електрически централи и водят до революционни промени в икономиката на ЕС. Технологията е запазена за Европолис, лицензи за производство в чужбина не се издават, далекоизточните и американските образци отстъпват по ефективност и чистота на крайния продукт. Опитите за кражба на апаратите не спират, но системите за автодеструкция неизменно осуетяват разкриването на технологичната тайна.