Читать «Европолис: Битакът» онлайн - страница 16

Момичето протегна с два пръста снимката. Личеше, че повече няма да я докосне.

Търговецът внимателно изучи снимката, след което запита:

— А с какво ще правим бартера, бе бате?

Беше обещаващ въпрос, но Фери се сдържа да не покаже радостта си.

— Нека първо да видим имате ли ги? Носим стока за поне пет хилядарки. Ще стигнат ли?

— Абе — махна с ръка и се ухили търговецът, — не стига, ама понеже си готин, от мене да мине!… Чекай тука, бате. Ей сегинка идвам.

— Излезе ни късмета и на двамата — каза Фери на Инга, когато циганинът се отдалечи, подвиквайки в движение към шатрите, откъдето сюрия деца измъкнаха одрани и прокъсани сакове и се завтекоха насреща му. — Сега само трябва да внимаваме… Дай ми класьора с марките, аз ще се пазаря…

След по-малко от половин час, когато Ференц се убеди, че избраният модел синтезатор работи, дори и стикер-чипът му дава сигнал като легално купена стока, а Инга след придирчив оглед призна нужната й придобивка за отговаряща на изискванията й, циганинът съвършено изимитира изблик на сърдечност, като рече:

— Ха честито, със здраве да си го ползвате!… Нещо друго да ви требва? Порно, програми без ограничители, алкохол, цигари? Момиче за дваминка ви? А да залагате на хазарт, а, бате?

Фери обаче най-категорично показа, че сделката е приключила и търговецът се разкара с ръце в джобовете. Хлапетиите под надзора му помъкнаха кашони и торби обратно към шатрите.

Когато опакова синтезатора, успя да го вмести в раницата и се изправи, видя, че Инга му протяга антисептични салфетки да си избърше ръцете.

— Да се махаме — каза й той. — Прибираме се.

Кой знае защо, беше му тъжно, че „излетът“ на практика е свършил и скоро всеки от тях двамата ще си хване пътя…

Тайничко се надяваше, че може би по същия начин се чувства и тя.

5. След два дъждовни есенни дни

— Ало, Ференц Варош?

— Да, слушам.

— Здравей. Инга е.

Чу се нещо като хълцане или подсмърчане.

— О! Здравей! Как си? Всичко наред ли е със… придобивката?

Мълчание. Жален глас:

— Фери, имаш ли време да се видим? Ей така, да си побъбрим… да пием кафе… Аз черпя!

— Инга? Нещо не ми звучиш много бодро. Всичко наред ли е?

— Не. Не е. Тоя гад… бившия ми… Подарих му тъпата самобръсначка с позлатени ножчета и мрежичка… а той я декларира като подарък, за да си спести няколко евро! Мръсник! Изобщо не помисли, че ме е натопил по тоя начин! Глобиха ме, а той ме оплю после — колко съм била невъзпитана да върша НЕЛЕГАЛНИ работи! Изхвърлих го тоя тъп франко-германец! Говедо лицемерно! Като му метнах през прозореца куфара, той се отвори и на перваза остана една лазерна книга, холоалбум… с порно! И то такова, каквото само от циганите може да се вземе! И тоя… мен ще ме нарича… криминална душичка…

— Инга, спокойно, недей, майната му. Наистина е мръсник…

— Фери, нали ще се видим? Имам нужда от… приятели. Елате с гаджето ти. Тя е… готина, нали?

— Хм. Всъщност, от онзи ден не я знам къде е. Знам с кого е, но нямам представа къде са отишли.

— А… зарязала те е?