Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 45

Псувайки, Сейбър я пусна само за да улови другата й ръка и като я извъртя, я удари през лицето. Слисана и разтърсена тя изкрещя:

— Ти ме удари, копеле!

Със святкащи и присвити очи Сейбър я сряза тихо:

— И пак ще те ударя, ако повториш този номер!

Без да й обръща внимание, той се озъби на зяпналите в почуда моряци.

— Чухте ме, махнете го от погледа ми! И — добави заплашително — си дръжте езиците зад зъбите.

Ако Никол си мислеше, че преди бе тихо, тишината, която настъпи след като двамата мъже, влачейки Алън, излязоха от стаята беше направо буреносна. Никол отказваше да погледне Сейбър и остана с гръб към него, вперила неподвижен поглед в люка. Умът й беше така объркан от случилото се и от това, че Сейбър бе узнал истинския й пол, че за момент се почувства затъпяла и лишена от мисли. Докато се взираше през люка в зелените вълни, които нежно люлееха кораба постепенно я обхвана болезненото чувство, че знае какво ще се случи по-нататък.

Въпреки че беше млада Никол знаеше повече от колкото бе необходимо за животинските нагони, които караха мъжете да полудяват. Знаеше, че Сейбър я желае… тялото му, когато се бяха сборичкали преди това, го беше издало съвсем определено! Дори сега тя си спомняше тази негова топлина. Най-ясно мислите й възпроизведоха натиска на втвърдения символ на мъжка сила, който беше оживял, докато телата им се извиваха заедно.

Тя преглътна с усилие. Гърлото й изведнъж бе пресъхнало.

Оставяйки се на съдбата, тя изпъна елегантните си рамене и бавно си обърна, за да застане лице в лице със Сейбър. Той се беше облегнал на стената близо до входа. Очите му се бяха присвили от тънката струйка дим, която излизаше от пурата му. Косата му се беше разрошила по време на борбата им и върху челото му бяха паднали няколко заблудени кичура. Колкото и да не искаше, срещайки студения му поглед усети, че сърцето й заби по-силно. За да прикрие нервното си състояние ядно вирна брадичка и успя да задържа хладния тон в гласа си.

— Какво възнамеряваш да правиш с нас?

Като се усмихваше неприятно, той каза доста сговорчиво:

— Знаеш, че оплеска цялата работа. Вместо леденото мълчание трябваше да демонстрираш невинност и да настояваш да узнаеш какво е направил добрият Алън. Приемаш разгрома твърде лесно. Разочароваш ме, Ник. Сигурен бях, че ще опиташ нагло да отречеш всичко.

Никол се вкамени от провокиращото му държание и неспособна да се овладее избълва:

— Едва ли щеше да ми помогне това? Ти очевидно знаеше всичко.

— Хмммм, вярно — но никога, малка лисичке, никога не показвай така явно, че си загубила. Можеше да ме убедиш, че не си замесена в заговора на Алън. И ако бяхме запазили предишните си отношения, би могла да помогнеш на съмишленика си. Жалко, че не беше по-хитра.

Никол се въздържаше с невероятни усилия.

Сейбър се усмихна на себе си. Каква твърдоглава, малка лисичка беше тя. И в какво пълно неведение от собствената си красота се намираше. Докато продължаваше да я гледа го обхвана чувство на силно доволство. Повече нямаше да бъде измъчван от мисли за красивото тяло с дълги крайници, спящо недалеч от него и вече нямаше да го преследва споменът за нея, излизаща от водите на Бермудите!