Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 46

Коя беше тя, не го интересуваше. Още по-малко се интересуваше защо тя се намираше на този кораб под тази дегизировка. Тя беше жена, желана жена, която беше заговорничила срещу него. При тази мисъл очите му се присвиха и погледът му стана твърд, задържал се за един дълъг миг на тъмната й коса, съживена от слънчевата светлина. На жени с червена коса, независимо от оттенъка, не можеше да се вярва. Колко добре беше научил този урок, помисли си с горчивина. Изведнъж лицето на Анабел се появи пред него… Анабел с коси като пламък и зелени очи… Анабел, която беше лъгала и мамила и начертала план за неговото падение, дори след като беше положил в краката й младото си сърце… кучка! Лъжлива, долна кучка!

Никол, все още загледана в пространството, някъде над него, бе започнала да се уморява от тази проклета несигурност. Нямаше намерение да го остави да я провокира или да я уплаши. За нещастие тя не умееше да прикрива чувствата си и войнственото й отношение личеше много ясно.

Изглежда това прогони мрачните спомени на Сейбър и той бавно изрече с нещо като напушващ го смях в гласа.

— Нима възнамеряваш завинаги да стоиш така? Уверявам те, че само след няколко часа ще се отегчиш.

Тя го изгледа със смразяващ поглед.

— Какво друго, по дяволите, би трябвало да правя? — Гласът й беше леден. С удоволствие би запратила нож по главата му.

Той се отблъсна от стената и бавно се придвижи към нея. Повдигайки с един пръст лицето й към своето, той сведе глава закачливо и докосна устните й със своите.

— Звучиш нетърпеливо. Толкова много ли бързаш да се заемеш с новите си задължения? — промълви той почти до устните й. После устните му обходиха бузата й, целунаха леко ухото й и той каза: — Разбира се, ако го желаеш можем да започнем незабавно. Доста време измина откакто напуснахме Бермуда и не мога да мисля за никоя друга, с което да сложа край на принудителното си въздържание.

Никол се дръпна от него и се изчерви.

— Нито дори с Луис Хантлей?

Очите му заблестяха с яден златист блясък между гъстите, черни мигли и Никол разбра, че е станала свидетел на един от изблиците на буйния му нрав.

— Нея ще я оставим настрани! — сряза я той.

Водена от някакъв вътрешен импулс тя реши да продължи спора.

— Че защо? Тя не ти ли е любовница? Мислиш ли, че ще бъде доволна като разбере, че се забавляваш с друга?

— Ти си много млада, нали, Ник? — подсмихна се той. После попита, завладян от нова мисъл: — На колко години си? Със сигурност не си на петнадесет, както ме остави да повярвам. И както си започнала, не е лошо да ми съобщиш и истинското си име. Не мога да продължавам да те наричам Ник, нали така? Въпреки че независимо от всичко за мен ти ще си останеш завинаги Ник.

Тя много се чудеше дали да му отговори. Въпросите бяха толкова незначителни, че неохотно му даде отговорите, които той искаше.