Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 43

— Не ви ли хареса отговора ми, сър?

Смачквайки пурата си в малко блюдо от китайски порцелан, очевидно погълнат от занятието, той каза замислено:

— Не, не ми хареса отговора ти, но така или иначе аз никога не го правя… нали?

Като не искаше между тях да избухне друг спор Никол задържа езика си и при липсата на отговор той прехвърли златистия си поглед върху лицето й.

— Нищо ли няма да кажеш, млади Ник?

Никол поклати глава умишлено обърнала гърба си към него. Чу движенията при ставането му от стола и сърцето й подскочи.

— Смълчаният Ник е нещо необичайно. Чудя се, не замисляш ли нещо?

Никол усърдно продължи да държи главата си наведена, като изгаряше от желание той да излезе и да я остави сама. Нямаше да го понесе, ако той започне някой от онези странни, обезпокояващи разговори, които изглежда не водеха до никъде.

Щастие беше, че не можеше да види Сейбър в момента. Той се взираше в гърба й с присвити очи и спекулативен поглед. Продължи да го прави няколко секунди, но тъй като Ник отказа да се хване на въдицата, той безразлично повдигна рамене и се отправи към личните си помещения.

Никол се досети, че той се преобличаше, за да напусне кораба. Устата й пресъхна. Знаеше, че ако Алън не се появи скоро щеше да се наложи тя да спре Сейбър. Ръката й тайно се плъзна към малкия пистолет. Тя извърна глава тъкмо в секундата, когато Сейбър, напълно облечен, с черно, облицовано с кожа сандъче под мишница се върна в стаята.

Сейбър въпросително повдигна едната си вежда, когато тя стана от масата и се насочи към външната врата.

— Тръгваш ли, Ник? Ако бъдеш така добър да изчакаш една минута, можеш да дойдеш с мен.

Очевидно не подозираше предателството, което беше на път да се извърши. Той повече не й обърна внимание. Постави сандъчето на бюрото си и го отвори. След като провери съдържанието, той затвори капака и го заключи. Пъхна го отново под мишница, обърна се и рязко се спря. Никол, застанала изопната като струна пред вратата, решително стискаше пистолет в ръка.

— Господи — изръмжа той почти развеселен, — това означава ли онова, което си мисля?

Никол преглътна, игнорирайки закачливия му въпрос и гласът й застърга през стиснатите зъби.

— Оставете този сандък на бюрото.

— Разбира се. Както кажеш, скъпи. Наистина се надявам да не си много нервен, Ник. Ще бъде ужасно, ако случайно ми направиш някоя дупка — мърмореше Сейбър, докато следваше инструкциите. След като постави сандъчето на сигурно място върху бюрото, той се облегна на ръба му, кръстосал ръце пред гърди и попита:

— Сега появата на Алън ли чакаме или вършиш това по собствено хрумване?

Думите му я накараха да трепне при споменаването на Алън. Нима се беше досетил за заговора им? Тонът му със сигурност не издаваше безпокойство и Никол беше направо смаяна от отношението му. Беше очаквала ярост, но не и това безразличие.