Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 40

— Какво имате предвид?

— Мисля, че много добре знаеш, какво имам предвид, Ник. — После буквално я накара да се парализира прокарвайки по лицето й пръст и добави: — Такава нежна кожа за момче, Ник. Чудя се, наистина ли си момче?

Обхваната от страх тя дръпна глава и скоростно се премести. С глух глас, чиято дрезгавост бе засилена от страха, тя каза:

— Не ставайте смешен! Разбира се, че съм момче! Че какво друго бих могъл да бъда? Мисля, че напоследък сте в странно настроение, сър, и бих желал да не изпробвате въздействието на чудатия си хумор върху мен.

— Странен хумор, така ли? Нима? — бавно промълви той. После спокойно взе да я оглежда. Очите му, почиващи върху нея, бяха магнетични и тя трескаво желаеше той да си иде. За момент си помисли, че изнервящите му въпроси ще продължат. Но очите му се преместиха от нея на кодираните книжа. Повдигайки рамене, като че ли се беше отегчил от собствената си игра той тръгна и взе малките книги.

— Мисля, че е най-добре тези неща да бъдат заключени в сейфа. — Той излезе от стаята, отправяйки се към личните си помещения. Изпълнена с объркани чувства, тя го наблюдаваше. Той съхраняваше единствения ключ за сейфа, а размерът му, по-висок от човешки бой и няколко пъти по-тежък, правеше невъзможна кражбата му.

В крайна сметка заключените в сейфа документи не можеха да причинят вреда на никого!

Беше странно, че Никол изпадна в затруднение — много обичаше Съединените щати и все пак, все още се смяташе за англичанка.

Тази нощ, излязла за глътка въздух на палубата на кораба, тя се видя с Алън и му каза, че й се иска книжата да изчезнат. Алън й хвърли странен поглед и попита:

— Не те ли притеснява фактът, че американците ще използват информацията срещу сънародниците ти, че много британски моряци ще умрат в резултат на това?

Чувствайки се изключително виновна, като че ли тя беше причината проклетите книги изобщо да бъдат намерени, Никол каза с тих глас:

— Да така е. Но Алън, ние сме във война и съм сигурна, че британските кораби също успяват да откраднат американски тайни!

Лицето на Алън се стегна.

— Слушай, малка глупачке — просъска той полугласно. — Британия се бие за живота си. Да не си мислиш, че тази война се води за развлечение?

Вътрешната й борба ставаше все по-силна и Никол нещастно прошепна.

— Не. Но, Алън, моля те, разбери. Много ми е трудно да взема страна. Не съм в Англия от пет години и всички, които познавам оттогава са американци.

Лицето на Алън се вкамени и сините очи станаха почти черни от някакво силно чувство. Ръцете му, които бяха поставени близо до тези на Никол се свиха в юмруци и тя имаше тревожното усещане, че ако се намираха далеч от чужди погледи, той би я ударил от яд.

После, много бавно тя зададе въпроса, който стоеше между тях от толкова време: