Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 224
Шърли Бъзби
Но каква беше ползата. Самата тя не беше сигурна, че можеше да прости всичко, случило се между тях. После се усмихна цинично:
Изгубена в собствените си мисли, тя подскочи при рязкото отваряне на вратата. Изненадана, видя Кристофър, който леко се клатеше на краката си.
Очевидно беше, че е полупиян. Косата му беше разрошена, дрехите му — в безпорядък. Той затръшна вратата със сила, принуждавайки Никол да се свие и да го изгледа тревожно. Тя прояви голямо самообладание, като си наложи да остане на мястото, отказвайки да се покаже притеснена от нахлуването му. Попита го хладно:
— Какво искаш, Кристофър?
На устата му се появи крива усмивка.
— О, тъкмо сега този въпрос е много подходящ, скъпа — отвърна той със същия тон и перфектно произнесени думи. Той небрежно седна на края на леглото, захвърли сакото си на пода и несъзнателно продължи да сваля останалото си облекло. Произнесе бавно: — Доста мислих за това тази вечер. Какво точно искам?
Никол наблюдаваше с пресъхнала уста как той сваля дрехите си и не смееше да помръдне. Когато Кристофър се изправи, за да разкопчае колана на панталоните си, самообладанието й се пропука, тя попита възмутено:
— Какво си мислиш, че правиш?
Без да изоставя заниманието си, той я погледна.
— А, този въпрос съдържа точно желанията ми. Аз искам теб, скъпа и мисля, че ще те имам!
— Ти си пиян! — обвини го Никол, започнала несъзнателно да се отстранява от него.
— Не. Тук грешиш — отговори той съвсем спокойно. — Пих, изпих много, но не съм пиян. Опиянен съм, може би луд и изпълнен с копнеж по очарователното създание, което не ми дава покой. — Гласът му изгуби част от вълнението и стана по-твърд. — Ето това съм!
Отдръпвайки се инч по инч, Никол нервно преглътна. Никога досега не го беше виждала такъв. Може би не беше пиян, но със сигурност се държеше странно. Той се наведе да издърпа панталоните и Никол бързо постави крак на пода. Но бърза, като змия, ръката на Кристофър стисна китката й.
— Не — тихо каза той. — Ти никъде няма да ходиш. Поне не докато свърша с тебе.
С порозовели от яд бузи тя се задърпа с все сила.
— Дяволите да те вземат, пусни ме! И се махай от стаята ми. — Очите й срещнаха неговите и това, което прочете в златистите дълбини засили отчаяното й желание за битка.
Без да се трогва от действията й, Кристофър само каза тихо:
— Не — и съвсем, съвсем целенасочено смъкна нощницата й.
И дума не можеше да става да му избяга. Без да обръща внимание на ударите, които тя сипеше по главата му и на злобните ритници, насочени срещу слабините му, Кристофър просто притегли голото й тяло в прегръдките си. Лесно намери устните й, пиейки жадно от упойващото им вино.
Мразейки се, Никол усети как собственото й тяло се събужда за чувствената му магия, която разливаше върху нея с целувките си. Ръцете му, престанали да я държат в капан, бяха започнали да галят. Устата му напусна нейната и бавно пропълзя по шията й, по гърдите, което накара Никол да прошепне, почти останала без дъх:
