Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 225

Шърли Бъзби

— Не, Кристофър, моля те не прави това.

Той спря и впи поглед в нея.

— Да спра? — промълви той с плътен глас. — Не мога. Казваш, че не ме искаш. Но ти лъжеш, Никол, винаги си лъгала. Ако не ме искаше, това нямаше да се случи. — И ръката му нежно погали гърдите й, чиито връхчета бяха набъбнали предателски от желание. — Нито това! — добави тихо той, спускайки ръка между бедрата й, като нежно взе да гали закопнялата мека плът.

Никол тихо изстена от удоволствие. Беше я срам, но не можеше да устои на физическото привличане на телата им.

Беше същото като през нощта с бурята. И двамата изоставиха съмненията и въпросите. Действителността се състоеше само от докосването и милувката на другия. Не съществуваше нищо друго, освен този свят на топлина и мекота, нежност и грубост — любов и омраза.

Никол не се съпротивлява. Тялото й реагираше дори на най-лекото му докосване. Тя също го желаеше, искаше онова славно освобождаване, което само Кристофър можеше да предизвика. Вече загубила битката срещу него, тя остави ръцете си да опипват и галят мускулестото тяло, притиснато до нейното.

— О, Исусе, Никол — изстена тихо той, когато накрая ръцете й намериха твърдата, пулсираща негова същност. — Ти си вълшебница, любов моя. Магьосница, която има ужасна сила над мен.

Той жадно я притегли към себе си, изпъвайки тяло върху нейното. Ръцете му трескаво се задвижиха по елегантния гръб и се спуснаха към дългите бедра. Стройното, красиво тяло на Никол го влудяваше. Чувстваше се като див звяр, пируващ над плячката си. Искаше я и не можеше да се удържи да не я завладее.

Тя също изгаряше от желание, тъй като отдавна не му беше принадлежала. Водена от старо като света чувство, тялото й се изви, за да посрещне Кристофър и да се задвижи в еротичен ритъм.

Преживяването беше неописуемо. Никол беше направо шокирана от удоволствието, което й даваше той. Тя стенеше и трепереше в очакване на приближаващия се екстаз. Стоновете й бяха като милувка за него, подтикваха го да засили темпото, докато Никол усети вълна след вълна прилива на най-мощния екстаз, оставяйки тялото й да се носи в новооткрития свят на плътските удоволствия.

Отпусната и доволна, твърде уморена, за да се движи, тя усещаше само тялото на Кристофър върху своето. Устните му се задвижиха върху нейните със същия ритъм, с който проникваше в нея. Тя усещаше вкуса на устата му, миризмата му и отново усети как желанието се надига в тялото й. Обзелата я моментна летаргия изчезна, оставяйки я нетърпелива да срещне тласъците на силното тяло на Кристофър.

За Кристофър съществуваше само тялото й под неговото. И в този миг, всяка жена, която някога беше познавал изчезна завинаги от съзнанието му. Там остана само Никол, Никол с нейната приветстваща го мекота, с гордата, млада гръд, притисната до гърдите му и с ръцете й, които го подлудяваха, докато повече не можеше да издържи и с дълбок, дрезгав стон той се изля в нея.

Никол усети експлозията на сдържаната страст на Кристофър, подскока и конвулсиите на тялото му. Неконтролируемо, собственото й тяло бе разтърсено от друг, чувствен прилив на удовлетворението, доказващ още веднъж, колко лесно той можеше да я доведе до върховната страст и колко безпомощна беше тя в ръцете му.