Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 195

— Защо точно тази вечер? Защо не утре или вдругиден?

Още преди да произнесе тези думи, той знаеше отговора на въпроса си. Всяко забавяне сега, когато Робърт открито говореше за капитан Сейбър, можеше да се окаже фатално. Сърцето му се скова от страх, че Кристофър може да бъде окован във вериги или да увисне на бесилото. Той промълви едва чуто:

— Прав си. Трябва да заминеш тази вечер.

Кристофър потръпна от тези кротки слова. Знаеше колко се плаши стареца от предстоящата раздяла. А не се ли ужасяваше и той самият от нея?

— Дядо — започна да го убеждава той. — Няма да е както последния път. Сега знаете закъде съм тръгнал и знаете, че ще се върна. Скоро. Обещавам.

Саймън бавно се изправи. Не искаше да се сбогува, все още не. Той отклони поглед встрани и каза навъсено:

— След вечеря бих искал да те видя в кабинета си. Междувременно ще говоря с Робърт. Ще му кажа, че не съм могъл да те намеря и че тази негова история е водевилен фарс.

Кристофър кимна:

— А дамите? — попита той. — Какво ще им кажеш?

— Ами, че са те извикали обратно в Америка по неотложна работа и че не трябва да коментират това. Рано или късно ще престанат да питат.

После Саймън погледна върховете на ботушите си и разпалено промълви:

— Ти само гледай да се върнеш жив и здрав, колкото е възможно по-скоро.

Дълго, много дълго, Кристофър седя, вперил поглед във вратата, през която Саймън излезе. Обгърна го тъга, сърцето му се сви от болка. Застави се да мисли за предстоящата задача и нетърпеливо звънна на Хигинс да дойде.

За нещастие, когато Саймън стигна в кабинета си, той беше празен. Разпита Туикъм и от неясното му обяснение успя да разбере само, че господарят Робърт е излязъл, заедно с Галина, прислужницата на Никол.

— С една от прислужниците? — повтори Саймън. — За какво пък му е една от прислужниците?

— Наистина не мога да ви кажа, сър — отвърна учтиво Туикъм. И тъй като забеляза огнени пламъчета в очите на Саймън, побърза да добави: — Макар че чух да се споменава името на мис Никол, както и това на Едуард Маркъм. Нещо във връзка с парка на Брайтън. Може би мис Никол е изпратила Галина да поръча на някой от кочияшите да отиде и да ги вземе от парка и господарят Робърт е решил да отиде вместо него.

— Може би — съгласи се уклончиво Саймън. Не изглеждаше вероятно, въпреки че Робърт беше споменал, че търси Никол. Може би са отишли да пояздят. Но по това време? С Едуард Маркъм? Това му се стори странно. Твърде странно.

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Наистина беше странно. Едуард Маркъм беше с Никол, но не по нейна покана или желание. В действителност той следваше плана си да я отвлече. И сякаш късметът беше на негова страна.

Никак не беше трудно да се наеме кола. Дори времето му се усмихваше. Следобедът беше прекрасен, като есенна симфония от кристално свеж въздух и златни и червеникави листа. Никол беше дошла в парка придружена само от Галина.

Тя остана по-дълго от обикновено. Постоянно мислеше за Кристофър и това, което се бе случило в библиотеката. Бързата разходка поизбистри главата й.