Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 194

Кристофър го погледна преценяващо. Макар че разкритието би трябвало да му е причинило болка, Саймън като че ли се съвземаше. Той не позволи на Кристофър да каже каквото и да е друго.

Седеше на стола изпънат като струна, стиснал здраво в ръка бастуна. Погледна ядно разтревожения си внук и поде враждебно:

— Слушай сега! Имам да ти кажа някои неща, непрокопсанико! Първо, както казах вече ти си мой внук и недей никога да забравяш това! Второ, хич не ме интересува какво си правил… — Той млъкна внезапно, спомняйки си за Робърт и това, което му беше казал. — Аз ще бъде най-големият глупак на света, ако те отритна само, защото имаме различни политически възгледи.

Кристофър се усмихна печално:

— Мислите ли, че Робърт ще приеме либералното ви становище по въпроса?

Саймън изсумтя:

— Остави това на мен. Ще се погрижа да бъде сложен краят на тази Кентърбърийска история, в която се е заиграл!

— Не мисля, че ще бъде толкова лесно, сър. Съществува… — той замълча, сетне предпазливо изрече — съществува известна вражда между нас. Не ми се вярва той просто да си затвори устата, само защото вие сте му наредили да го стори. — Кристофър се поколеба, несигурен в следващия си ход. Не беше планирал такава развръзка. При мисълта за отлитащото време и за това, че само след няколко часа трябва да се срещне с американския корсар, единствената възможност, която виждаше пред себе си, беше да съобщи на Саймън за скорошното си заминаване. Саймън веднага щеше да се досети, че пристигането му в Англия е нещо повече от частно посещение и това би му причинило още по-голяма болка. Би могъл да му прости, че е капитан Сейбър, но дали би приел, че е шпионин? Навярно не, мислеше си Кристофър. Внезапно му хрумна, че би могъл да използва Робърт като извинение за отпътуването си.

— Мисля — изрече бавно той, — че най-добре би било да замина за Америка. Още тази вечер. Преди Робърт да има каквато и да е възможност да ми причини неприятности. Когато тази война приключи — усмихна се иронично той, — тази война, която така слабо ви интересува, моята дейност вече няма да представлява опасност. Тогава ще мога да се върна. Дотогава, сър, не мога да рискувам да остана тук.

Тъй като Саймън изглеждаше разтревожен, Кристофър откровено призна:

— Дженинг Смайт знае кой съм. Той ме позна и може да ме разобличи като капитан Сейбър.

Саймън издаде упорито напред брадичката си и не съвсем убедено попита:

— Как ще заминеш? Към Америка не пътуват кораби.

— Довечера мога да тръгна за Франция. Оттам мога да хвана кораб за Западна Индия. Или за Куба. Няма значение точно закъде. В край сметка ще успея да намеря някой американски капер, който плава в тези води или кораб, който се кани да пробие блокадата на Залива. Не се притеснявайте. Ще успея да се върна в Ню Орлианс. Просто ще отнеме известно време.

Това не се понрави на Саймън, но той ясно съзнаваше опасността. Все още не можеше да се примири с мисълта за заминаването на внука си, затова възрази: