Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 19
Шърли Бъзби
Капитанът, който не разбираше причината за обхваналата го странна прищявка, безгрижно я беше стоварил на палубата на кораба си и направо беше забравил за нея. Никол живя няколко седмици в неописуема мизерия и страх, преди той отново да я забележи. Междувременно се съсипваше от работа. Нощем, напълно изтощена, се хвърляше на койката си, разположена между палубите, където нощуваше екипажът. Даваха й всякаква работа — от почистването на нощните гърнета в офицерските каюти до търкане на корпуса на кораба. Понеже беше най-нисш член на екипажа, а и най-млад, всеки й даваше нареждания. През тези няколко седмици тя прекарваше по-голяма част от времето си в тичане между палубите. Мисълта, че беше избягала от семейство Маркъм повдигаше духа й. Хладният, чист, сладникавосолен бриз, който идваше от океана, успокояваше обърканите й мисли. Имаше и други компенсации. Опиянена от невероятната височина, много й хареса да се катери като маймуна сред платната.
Никога, унесено си мислеше тя, никога нямаше да забрави първата, морска битка… През онзи ден беше забелязан испански търговски кораб и „Ла Бел Гарс“ се хвърли като сокол върху него. Когато бяха изстреляни първите предупредителни изстрели, тя се ужаси, но после във вените й се събуди кръвта на други морски бойци и с широко отворени, топазени очи тя се хвърли в битката. Когато капитанът забеляза тънката фигурка, щураща се сред пушека й заповяда незабавно да се махне от там и да отиде в една от каютите. Тя настояваше с цялата си жар да я върнат, но той не позволи.
Вероятно трогнат от очевидната младост на момчето, Сейбър нареди Никол да бъде личен негов прислужник. Имаше шушукания и гадни забележчици за „хубавото момче“ на капитан Сейбър, но Никол, наясно със съществуващата опасност, за първи път мъдро задържа езика зад зъбите си. Преструваше се, че не ги чува… или, че не разбира значението им.
След като стана прислужник на капитан Сейбър опасността от разкриването й до голяма степен отпадна. Със загриженост, подходяща за домашен любимец, той й нареди да спи в някой ъгъл на каютата му. Без ентусиазъм тя се зае със задачата да поддържа каютата му, както й одеждите му в отлично състояние.
Разочарованието й от новото й положение беше очевидно и мрачните погледи, които му хвърляше, докато изпълняваше нарежданията му, изглежда за него бяха източник на забавление. И той често гълчеше каютния си прислужник.
Неконтролируемият език на Никол я караше да говори неразумно и с неуважение, за което той й дърпаше ушите толкова силно, че я боляха часове след това. Когато капитанът случайно откри, че неблагодарният му прислужник може да пише и да чете, обстоятелство, което го накара да цени повече момчето, той безцеремонно му нареди да прави списък на плячкосаните вещи. Така роптаещата Никол стана не само негов личен прислужник, но и секретар.
