Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 18

— Изчезвай, малък боклук! Върви да просиш на друго място! Не досаждай на този джентълмен!

Никол бе обхваната от внезапен гняв. Като побесняла се нахвърли върху момчето ритайки, дращейки и хапейки.

Момчето от конюшнята беше два пъти колкото Никол и след като премина изненадата му я сграбчи с намерение да й даде добър урок. Беше неравностоен двубой и щеше да свърши зле, ако Сейбър не беше протегнал ръка. Той измъкна малкото дете от ръцете на конярчето и каза през смях:

— Много добре, малко лисиче! Тръгвай с мен!

Смайването я обездвижи за миг. После, игнорирайки болката в носа и бързо подуващото се око, тя се усмихна. Сейбър, неспособен да разбере мотивите си, също се усмихна.

Той яхна коня си, после протегна ръце и метна зад себе си лекото телце. Те поеха в тъмната нощ и оставиха Бедингтънс Корнър зад гърба си. Тя се притисна силно до Сейбър. Тънките й ръчички го стискаха като в предсмъртна хватка. Никол едва се въздържаше да не закрещи от радост. Беше успяла! Отиваше в морето!

ПЪРВА ЧАСТ

МЛАДИЯТ НИК

1813

ПЪРВА ГЛАВА

Лагуната беше като стъкло и Никол унесено се взираше в спокойните, тюркоазени дълбини. Мислите й следваха ленивия ритъм на вълните. Тя лежеше заедно с един приятел на топлия, бял пясък на един от малките Бермудски острови. Бяха напуснали кораба, за да прекарат няколко часа на тишина и спокойствие. Малките островчета, съставящи Бермудите бяха едни от любимите места за спиране на капитан Сейбър.

Повече от триста малки островчета в Атлантическия океан, подредени като мъниста от огърлица, представляваха идеални скривалища за американските капери. Те ограбваха британските, френските и испанските кораби.

Безочливите американци не се въздържаха от атаки, често пленяваха британски военноморски кораби. Обявената през 1812 г. от президента Медисън война носеше на каперите допълнителна слава, като герои, изпълняващи патриотична задача. Но всъщност в края на краищата целта на американците не беше британската флотилия. Натоварените със стока търговски кораби, които плаваха от Западните Индийски ширини към Европа бяха плячката, привличаща каперите.

Капитан Сейбър, който както много други, плаваше с позволителни за каперство, издадени от много държави, беше забогатял от тази тлъста плячка.

Умозаключенията на Никол, свързани с последния бяха, че той май само си играеше на каперство. Действаше повече като охранен тигър, преситен, но неспособен да устои на съблазънта на тлъстите гълъби, които парадираха под носа му под формата на британски търговски кораби. „Ла Бел Гарс“ — лъскавата му, тежковъоръжена шхуна през последните шест месеца беше надвила английска бригантина от Ямайка и испански търговски кораб, плаващ за Кадиз.

Намръщена, Никол се загледа в подканящите води на скалистото заливче. (Мислеше си за това какво представлява човек, нарекъл кораба си „Ла Бел Гарс“ („Красивата Кучка“). От месеци насам Сейбър се държеше странно и тя се чудеше дали не се досеща за маскировката й. Тя неспокойно се размърда върху топлия пясък.

Защо нещата не можеха да си останат така, както бяха, тъжно си мислеше тя. През последните пет години беше живяла честито, тъй като те бяха изпълнени с вълнения и опасност. Дори понякога забравяше, че е жена, а не е каютния прислужник от „Ла Бел Гарс“. През първата година прикриването на истинския й пол беше сравнително проста работа. Природата, като съучастница в маскарада, я беше дарила с висок ръст и плътен, дрезгав глас, необичаен за нежния пол.