Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 21

Ситуацията беше много комплицирана. Алън каза, че ако не го предаде, той ще продължава да си държи езика зад зъбите но нейния въпрос.

Колкото и изненадващо да беше, това ги сближи още повече. Никол го боготвореше, както преди това обожаваше Сейбър. Но днес не искаше да мисли за нищо.

Искаше да се наслади на миговете свобода. Нетърпеливо размърда тялото си под грубата памучна риза.

При нормални обстоятелства Никол би свалила дрехите си още със стъпването на брега. Тя носеше риза, вързана под високата й гръд, а панталоните бяха срязани до средата на стройните й бедра. Със себе си носеше друг чифт дълги, черни панталони, с който да се прибере на кораба, за да останат незабелязани изящно оформените й дълги крака.

Тя грациозно се изправи и се загледа в проснатия на пясъка Алън. Той носеше подобен костюм, с изключение на това, че широкият му, мускулест гръб беше свободно изложен на топлото слънце. На кръста му беше окачен дълъг, моряшки нож. Значи за Алън няма риза, възмутено си помисли тя. После, както винаги, настроението й бързо се оправи и тя каза.

— Ще се гмуркаме ли, като скачаме от скалата?

Въпреки че на Алън му харесваше, това заливче не беше в списъка на любимите на Никол. Наоколо витаеше някаква мрачна атмосфера, която я караше да се чувства неспокойна. Може би това се дължеше на черната, вулканична скала, която стръмно се извисяваше и ограждаше островчето. А може би беше заради по-дълбоката лагуна, чиито води бяха тъмни, по-скоро опасно сини.

Алън я погледна лениво и сънено промърмори.

— Ти върви, Ник. И аз може да дойда.

Никол сама се изкачи на скалата. Като се добра до върха тя дълго се взира в откритото море, после долу, в кристалната синева на лагуната. Тук водата беше много дълбока, идеална за гмуркане, поради липсата на скрити скали. Тя погледна през рамо и видя, че Алън най-после е поел към върха. Махна му весело с ръка и после се гмурна във водата. След топлото слънце копринената вода й достави истинско удоволствие. Тя лениво заплува в кръг, очаквайки появата на Алън.

Нямаше усещане за приближаващата опасност. Просто се наслаждаваше на милувките на водата. Алън се появи на върха на скалата. Тя разплиска вода в негова посока и извика през смях.

— Ела при мен! Божествено е!

Алън се усмихна от петнадесетте фута височина, после неочаквано се вкамени и рязко извика.

— Ник! Под тебе!

Там, само на петнайсетина фута под нея, обикаляше смъртоносната сянка, ужаса на моряците — акула!

Никол потръпна от ужас и със сковани движения започна да плува към намиращия се на около сто ярда бряг. Страхът пречеше на обичайните й, силни и бързи движения. Чудовището наближаваше и само след минути щеше да се нахвърли върху нея.

Изведнъж акулата се оказа на няколко ярда пред нея, като че ли искаше да й отреже пътя за бягство. Никол примря от страх. Хвърли неуверен поглед към Алън, който продължаваше да стои на скалата с побеляло от страх лице.