Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 187

Накрая се спря на един твърде рискован план. Знаеше, че Никол има навика да се разхожда в парка всеки следобед. Всичко, което трябваше да стори, беше да я пресрещне, когато си тръгва към къщи и разтревожено да й съобщи, че лорд Саксън е получил сърдечен удар. После, преди да има време да се опомни щеше да я замъкне в каретата си. Докато Никол се осъзнае, че не пътуват към Кингс Роуд, ще е прекалено късно. Беше доста доволен от плана си. Трябваше да поеме този риск.

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Кристофър очакваше последния ден от престоя си в Англия отчасти с вълнение, отчасти с безпокойство. Най-много се притесняваше от това, че трябва да съобщи на Саймън, че някъде между привечер и полунощ трябва да бъде на кораба, който ще отплава обратно за Америка.

Старецът беше правил планове колко весело и приятно ще прекарат Коледа в Бедингнът Корнър. Беше подхвърлил, че градската къща в Лондон може да прехвърли на Кристофър, след като той и Летиция предпочитат спокойствието на Бедингтън Корнър.

В това време Никол четеше в библиотеката. Изведнъж самотата й се стори непоносима и тя решително стана. Почти беше стигнала до вратата, когато някой я отвори със замах и едва не я удари.

— За бога, Никол, трябваше да ме предупредиш, че си тук. Можех да те ударя лошо — възкликна тревожно Кристофър, като спря на прага.

В гърдите на Никол се надигна вълна от гняв и тя му се сопна:

— А аз откъде да зная, че ще нахлуеш тук като разярен бик?

Те се погледнаха войнствено. Лицето на Кристофър се изкриви в злобна гримаса, но след това се засмя.

— Хайде, мир, малка лисичке! Прибери си острите зъбки.

— Ти пръв започна! — отговори отбранително тя. Лицето му й се струваше по-слабо, по-изсечено. — За колко време смяташ да отседнеш при нас? — кротко попита тя.

Кристофър се поколеба за миг, но след това вдигна рамене и отговори нехайно:

— Въобще не мисля да оставам тук. — И тъй като тя го погледна изненадано, той бавно изрече: — Ние с Хигинс ще прекараме тази вечер във вилата ми край Ротингдийн, а що се отнася до утре, кой знае къде ще ни отвее вятърът. — Тези думи бяха всичко, което можеше да й каже без да се отклонява от истината.

Никол го познаваше много добре и потръпна от обзелото я предчувствие.

— Заминавате, нали? Връщате се обратно в Луизиана.

Кристофър си пое въздух. Беше получил смъртоносен удар, но лицето му не трепна, когато й отвърна:

— Да. Да, Никол, заминаваме.

Още щом произнесе тези думи, той се сепна. Въобще нямаше намерение да казва на Никол, още повече преди да говори с дядо си. И все пак, след като се беше досетила, не би могъл да я излъже.

Никол замръзна. Ужасното чувство за загуба вледени всяко кътче на тялото й. Той заминава. Нямаше да го има вече. Би трябвало да се радвам, каза си твърдо тя. Изправи гордо гръб и отвърна хладнокръвно:

— О, но това е много хубаво! — Големите изумрудени очи го погледнаха безизразно изпод гъстите черни клепки и със застинала усмивка Никол продължи: — Трябва да си щастлив да се отървеш най-сетне от мен.