Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 144

Но Едуард, след като беше уведомен за случилото се, само погледна отегчено баща си и каза с ленив глас:

— Много добре. Ти и майка ми заминавайте на село.

С пулсираща върху лицето му следа от камшика, Уилям изръмжа:

— А ти?

— О, аз възнамерявам да се оженя за наследницата.

Уилям изсумтя:

— Дано да ти хареса. Тя е истинска дива котка! Ще направи живота ти ад и те предупреждавам, че може да не си струва да го правиш, дори и заради цялото това богатство.

Едуард гледаше баща си с празен поглед.

— Може би, но се съмнявам че скъпата ми булка ще преживее медения месец!

Като се вгледа внимателно в прозрачносините очи на сина си, Уилям потръпна. Имаше нещо в Едуард, което от време на време го плашеше и той побърза да измърмори:

— Прави каквото намериш за добре. Но помни, от тук нататък фамилията Саксън ще контролира богатството й. Ние с майка ти заминаваме утре за фермата.

Синът му небрежно му махна с ръка.

— Довиждане.

Останал сам, Едуард отново обсъди следващата си стъпка. Трябваше да си намери по-подходящо жилище, но за това щеше да се погрижи прислугата. В момента най-важна беше Никол Ашфорд.

Не искаше да чака да отмине неприятното впечатление, оставено у нея от родителите му. Беше жизнено необходимо да я види, преди да бъде представена в обществото. На една наследница никога не й липсваха обожатели и Едуард не беше сляп за този факт.

Той изобщо не смяташе Кристофър за заплаха. Според Едуард, ако младият Саксън бе имал претенции към наследницата, щеше да я компрометира и да се ожени за нея, преди да я доведе в Англия. Това, че беше нападнал баща му изобщо не го вълнуваше, нито пък изпитваше желание за отмъщение. Беше бесен от поведението на родителите си, които бяха объркали всичко.

След като размишлява няколко часа, той реши още на сутринта да се представи на Никол. Щеше да се прави на шокиран и ужасен от случилото се. Той застана пред огледалото и изпробва различни изражения на лицето. Точно така! Отлично! Това придаваше на профила му едно мъжко безпокойство, което така впечатляваше дамите!

На другата сутрин отиде да се сбогува с родителите си. Веднага щом каретата им потегли, той се упъти към дома на лорд Саксън, без дори да допусне възможността да не бъде приет.

Туикъм прочете визитката му с нещо като учудване. Никой не можеше да отрече, че този млад Адонис по нищо не приличаше на по-стария клон на фамилията. Едуард бе въведен в малък салон, намиращ се точно до преддверието.

Той кимна с приятна усмивка на влезлия Саксън в стаята.

— Защо искате да видите мис Ашфорд? — агресивно изрева той.

Едуард придоби най-благородното си изражение.

— О, прося извинение, сър, но ако не е много неудобно горя от желание да видя братовчедка си. Трябва да се извиня за действията на родителите си. Току-що пристигнах в Лондон и съжалявам, че не бях тук да предотвратя тази ужасна сцена. Много искрено се надявам братовчедка ми да не обвинява мене.