Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 142

Кристофър не помръдна, но челюстта му се стегна и очите му станаха като лед.

— Мисля, че това ще бъде достатъчно! Признавам, че беше провокирана, но не разчитай толкова на късмета си! — тихо каза той.

Ужасена от грозната си постъпка, Никол му даде гръб.

— Остави ме, Кристофър. Изглежда не сме способни да се държим като нормални хора, когато сме сами. Или се бием, или — тя се изсмя истерично — се занимаваме с нещо, което прилича на правене на любов. — Тя се обърна да го погледне и каза тъжно: — Но не го правим, нали? Сътворяваме омраза.

Мрачен, Кристофър не направи опит да опровергае думите й. Той кимна леко, дали в знак на съгласие или за сбогом тя не разбра. После я остави, крачейки с котешка грация към изхода на помещението.

Но той не забрави това, което се беше случило между тях. Остана в душата му и нямаше отдих от гротескната война, бушуваща в гърдите му. Тя беше като Анабел. Беше. Тя беше нейна дъщеря. „Каквато майката, такава и дъщерята“ гърмеше в ума му. И чувствата на любов и омраза бяха вплетени като две могъщи змии, извиващи се в битка в душата му. Така се бяха оплели, че Кристофър беше сляп за действителността, неспособен да разграничи едното чувство от другото, любовта от омразата, настоящето от миналото.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

След като Кристофър излезе от оранжерията, къщата на Кавендиш Скуеър изглеждаше като опустяла. Туикъм го уведоми, че дядо му беше отишъл да посети съдията Уайт, а двете по-възрастни дами бяха при шивачката на Регина. Кристофър се поколеба дали да не се присъедини към дядо си, но реши, че ще се освободи от яростта си, като се срещне с Маркъм. Той рязко кимна на Туикъм и бързо се изкачи по стълбите.

Хигинс го чакаше.

— Семейство Маркъм са отседнали в един хотел на Пикадили. Ето адреса — каза той и подаде на Кристофър лист хартия.

Кристофър му хвърли един поглед.

— Благодаря. — После, спомнил си за срещата с агента, изстена: — Хигинс, иди и се виж с този приятел Дженкинс. Трябваше да се срещна с него преди час. Извини ме. Огледай жилището, което предлага и прецени. За бога, намери ми къде да отседна, преди да съм полудял!

Изненадан, Хигинс погледна обичайно невъзмутимия си господар.

— Толкова ли зле стоят нещата?

Кристофър му хвърли тревожен поглед.

— Възможно най-зле! Има опасност да си загубя разсъдъка и преместването е не само необходимо, но отчаяно се нуждая от него! — Като каза това, той изхвърча от стаята, оставяйки озадачения Хигинс да зяпа след него.

Кристофър откри Уилям Маркъм без проблеми. Уилям също не беше изненадан, когато обявиха името на Кристофър. Кристофър бе въведен и Уилям определено беше шокиран. Чувстваше се неудобно. Имаше нещо толкова заплашително в начина, по който този висок, широкоплещест, млад мъж влезе в стаята, че той се уплаши и му се прииска Едуард да не беше излязъл.

Кристофър спря насред стаята, като не правеше никакви опити да прикрие презрението си. Поинтересува се с нетърпящ възражение тон: