Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 141

Той я взе бързо. Мъжеството му, влязло в приветстващата го плът заля Никол с удоволствие и изпълни силното й желание. Телата им се задвижиха с чувствен ритъм, всяко устремено да посрещне тласъка или да се тласне към другото. Нямаха представа от нищо друго, освен от изгарящия пламък на страстта, който ги поглъщаше. Имаше и изключително удоволствие и горчиво терзание в това, водено от безумието желание, което гореше в тях. Нито един от двамата не беше склонен да признае, че корените му се криеха в нещо по-дълбоко, по-фино и по-трайно от животинската похот.

В този момент за Кристофър съществуваше само нежното, извиващо се тяло под неговото, а за нея — единствено силните мускули, които я притискаха. Когато я заля изключителното удоволствие, стонът й от екстаза беше приглушен от жадната уста на Кристофър. Потънала в доволство, тя лежеше неподвижно, изпълнена от странна нежност, когато желанието на Кристофър експлодира. Те останаха така дълго време, вкопчени един в друг. Устните им не преставаха да се докосват.

Най-накрая Кристофър се повдигна малко и дълго се вглежда в лицето й. Притеснен и несигурен, той каза:

— Никол, аз… — Но после, осъзнал ситуацията, в която се намираха се дръпна. Изправи се и след като бързо въведе в ред дрехите си, се наведе и разсеяно оправи смачканата й рокля. Помогна й да стане на крака, без да каже нито дума. Лицето му пак се бе превърнало в маска.

След като страстта си беше отишла, Никол изведнъж се почувства засрамена и вбесена от себе си. В този момент мразеше себе си и Кристофър повече от когато и да било. Тя рязко се зае да оправя роклята си. Изобщо не го поглеждаше от страх лицето му да не е приело обичайното си язвително изражение. И, когато най-после го погледна, това, което видя я изпълни с яд и отчаяние.

Лицето му беше студено и безизразно. Очите му бяха далечни и празни. Дори гласът му, когато заговори беше безжизнен, като че ли беше водил ужасна битка и беше загубил.

— Извинявам се за случилото се. Не трябва да се боиш, че ще се случи отново. Обещавам ти, че няма да стане.

Думите му с нищо не допринесоха за успокояване на яда и срама, които бушуваха в душата й. Тя искаше от него нещо повече от извинение. С бликнали в очите сълзи тя каза рязко:

— Няма да приема това! Изглежда вярваш, че можеш да правиш каквото си поискаш и после с няколко думи да оправиш нещата. Е, няма да стане! — Чувствата й бяха толкова силни, че не помисли за неговите. Тя не разбра, че той беше не по-малко ядосан на себе си и засрамен.

Въпреки това думите й го жегнаха и с жесток блясък в очите той процеди:

— А ти, скъпа? Не забелязах да се бориш много упорито! Дяволите да го вземат, Ник, аз съм само един мъж! Съжалявам. Не исках това да се случи. Можеш да бъдеш сигурна, че съжалявам толкова много, колкото не можеш да си представиш. Дадох клетва, че няма да те докосвам и я наруших. Как си мислиш, че се чувствам? — Той горчиво добави: — Ти си последната жена, с която бих искал да се ангажирам!

Те се гледаха с яд, без да мислят какво говорят или какво вършат. Наранена и смаяна от факта, че той я мразеше толкова много, Никол внезапно обзета от ярост му удари плесница.