Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 139

Тя го поздрави хладно, като собствените й чувства бяха под строг контрол. Трябваше й още една сцена, помисли си тя, за да хукне крещейки към някоя лудница.

Но Кристофър нямаше намерение да прави сцени. Очите му внимателно разглеждаха вдигнатото й лице. Без да коментира, той забеляза побледнялото й лице и стиснатите, обикновено така нежно извити устни. После протегна ръка, бавно повдигна брадичката й и се втренчи в зачервената й, перфектно изваяна буза. Ръката му докосна удареното място невероятно нежно и когато тя потръпна очите му гневно засвяткаха. Но Никол не можа да понесе нито тишината, нито докосването му. Беше прекалено обсебена от собствените си чувства, за да забележи неговите. Тя отблъсна ръката му, заявявайки ядосано:

— Тази сутрин вече бях малтретирана. Да нямаш намерение да я подкараш в същия стил?

Лицето на Кристофър не промени изражението си, освен че стана по-сурово. Никол отново изпита познатото негодуване срещу способността му да се владее. Той й каза хладно:

— Не си спомням някога да съм те малтретирал, Ник. Заслужаваш да ти издърпам ушите за злобните ти думи.

— Направи го, де! Удрял си ме, защо и Уилям да не го направи.

— Не си спомням да съм те удрял толкова силно, че да ти посинее лицето.

— Не, не си, но вместо това ме прелъсти.

Мускулчето отново заигра на бузата му и Никол се зарадва, че е успяла да му влезе под кожата. Но радостта й беше кратка, тъй като Кристофър продължи спокойно.

— Да, направих го. Но мисля, че много повече съжалявам от самата тебе. Как можех да знам, че си само една малка непослушница, избягала от къщи, а не любовница на Алън? Направих това, което би направил всеки друг мъж на мое място. И — добави той с жестокост, тъй като собственият му темперамент вече се отвързваше, — май си спомням, че ти хареса!

Никол побледня и без да мисли скочи и удари Кристофър с всичка сила през устата.

Той инстинктивно затвори очи и отстъпи назад от изненада — изненада и яд. Когато отвори очи след секунда, гневът му беше много явен.

Никол смело очакваше реакцията му, мразейки себе си и него, че я принуждава да изпада в такива състояния. Кристофър дълго я гледа с лека усмивка на уста. Накрая каза:

— Нищо чудно, че чичо ти те е ударил. Ако си се държала с него, както се държиш с мен, мисля, че трябва да му поднеса поздравленията не покана за дуел!

Никол разтревожено го огледа. Беше добре запозната с действията му, за да знае, че независимо от незаинтересования му вид, вътрешно беше бесен и нямаше да й се размине за този влудяващ удар.

— Какво имаш предвид? — попита тя, мръщейки се.

Той отговори тихо:

— Нали не смяташ, че на Уилям ще му се размине едва ли не само с едно нахокване от страна на дядо ми?

С пресъхнали уста от скрития смисъл на думите му, тя прошепна с широко отворени очи: