Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 138

— Дами, бихте ли ме извинили? Имам среща с агента си, който ми търси жилище.

Мисис Игълстоун се усмихна и му благодари за приятните часове, готова да го освободи, но Регина каза:

— Първо искам да си разменим няколко думи, Кристофър. Летиция, моля те да ни извиниш за момент.

Озадачена, но решила, че Регина имаше какво да каже на внука си насаме, мисис Игълстоун се извини.

Настъпи неловко мълчание. Накрая, изцяло на щрек, Кристофър попита:

— Е, какво има?

Регина се поколеба. Знаеше, че би трябвало Саймън да му разкаже за събитията от тази сутрин, но тя сама искаше да види как Кристофър ще реагира на поведението на Маркъм и плесницата. Разказа му всичко от игла до конец. Реакцията му беше такава, че по-добре да не си беше хабила думите. Единственото, което забеляза беше едно мускулче, което затрепка върху дясната му буза и особен блясък, светнал за секунда в очите му. Регина се беше надявала на много повече. Когато спря да говори, той само каза провлечено:

— И къде е сега Никол?

Вбесена от липсата му на чувства Регина мислеше да не му казва, но после му заяви троснато:

— Сигурна съм, че е в оранжерията.

При този тон Кристофър повдигна едната си вежда и добави още към разочарованието й, казвайки с безизразен глас:

— Е, щом Никол се чувства достатъчно добре, за да излезе от стаята си, значи не е толкова притеснена от визитата на семейство Маркъм. — После добави с вбесяващо подигравателна усмивка: — И, ако добре познавам Никол, вероятно добре се е забавлявала. А сега би ли ме извинила?

Регина го изгледа кръвнишки, като изгаряше от желание да може да прочете мислите му. Но не можеше и затова се успокои с дребните признаци на заинтересованост, които бе забелязала.

След като напусна стаята, незаинтересованото изражение на Кристофър моментално изчезна. Лицето му изведнъж стана сурово и безмилостно. Като изкачваше стъпалата по две наведнъж, той бързо стигна до стаята си. С помощта на Хигинс бързо се преоблече, като обу кожени бричове и ботуши за езда. Отне му само секунда и устремен към вратата, нареди с твърд глас:

— Открий къде са отседнали семейство Маркъм. Веднага, след като видя Никол ще им направя визита!

Оранжерията се намираше в задната част на къщата и беше гордостта на главния градинар на лорд Саксън. Целият покрив беше от стъкло, а изобилието от зеленина и редки растения омайваше очите и сетивата. В един от ъглите на огромното помещение имаше езерце с декоративни рибки, около което изкусно бяха подредени каменни пейки.

Кристофър я намери седнала на една от тях. Тя не усети приближаването му и той се спря да я погледа. Очевидно бе погълната от оранжевите и златисти рибки, които се гмуркаха в синята вода. Косата й беше разпусната и понеже се беше навела, част от лицето й беше скрито.

Той тихо произнесе името й и тя подскочи от изненада. Очите й се впиха в неговите и веднага разбра, че бе уведомен за сутрешното събитие. Не можеше да разбере как е приел нещата. Изражението на лицето му беше доста добре контролирано. Кристофър перфектно се владееше във всяка ситуация, помисли си тя с горчивина. Нищо не можеше да го накара да покаже чувствата си, дяволите да го вземат!