Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 12

Събитията от днешния ден само бяха потвърдили нещастията, които я очакваха. Семейство Маркъм твърдо вярваше, че ще се разпорежда със състоянието й и живота й както им хрумне. Тя мрачно се закле, че нямаше да допусне това да се случи. Сега духът й и решителността й се бяха събудили от дългия сън.

Трябваше по някакъв начин да се измъкне от алчните им нокти. Първо фантазиите й я отведоха в далечна кръчма, където се видя да работи на бара. После реши да избяга в Лондон и да предложи услугите си като прислужница… или пък като компаньонка на някоя очарователна, стара жена… дали пък не беше много малка? Или пък да се преоблече като момче и да отиде в армията?

Нечие шумно приближаване я изтръгна от мислите й и я накара разтревожено да надникне от скривалището си. Въздъхна облекчено, като разпозна възпълничката фигура на Сали.

Бащата на Сали беше главен коняр при Ашланд преди Уилям. Никол и Сали се познаваха от самото си раждане. Сали Браун беше по-голяма от Никол. Наближаваше шестнадесетият й рожден ден и по тази причина дружбата им бе започнала да куца. Интересът на Сали към противоположния пол нарастваше, нещо, което отегчаваше и възмущаваше Никол.

— Ники, горе ли си? — извика Сали, след като беше стигнала насред павилиона.

Никол изръмжа и отвърна неохотно:

— Да, тук съм. Какво искаш?

— Добре де, глупава гъско, слез долу и ще ти кажа!

Никол направи гримаса, сигурна, че Сали ще й досажда с приказки. Въпреки това тя се зарадва на Сали, понеже реши, че веселият й и глуповат нрав ще я изтръгнат от мислите за семейство Маркъм и заминаването на мисис Игълстоун.

Сали въздъхна със замечтан поглед.

— О, Ники, трябва да видиш великолепното създание, което се е настанило в странноприемницата. Току-що пристигна, а Пег казва, че щял да отседне там само за тази нощ.

Никол направи гримаса и отвърна с отегчен глас.

— Голяма работа! Мислих, че ще ми кажеш нещо интересно.

— Ама това е интересно! Трябва да го видиш — висок, с толкова черна коса, че чак синее, а очите му ми приличат на лъвски, златисти и — Сали потръпна от удоволствие — точно толкова опасни.

— И как разбра това? Видя ли го? — настоя Никол, заинтригувана въпреки всичко.

— О, да! Пег ми позволи да му сервирам обяда и едва се въздържах да не го докосна. Толкова е различен от всички тук. Името му е капитан Сейбър, американец е и Пег казва, че ще остане само една нощ, за да се види с приятели. Утре заминава за Лондон. Само си помисли, той притежава собствен кораб! Според Пег той е дошъл в Англия за стока, която да продаде в Америка. Чула го е да казва, че не би имал нищо против да наеме няколко местни момчета за кораба си.

Изненадана, Никол се втренчи в приятелката си.

— Моряци? На този човек му трябват моряци?

— Е, така предполагам. Поне така е казал на Пег.

Никол, която вече имаше невероятен план, попита нетърпеливо.

— Къде е той сега?

Сали сви рамене.

— Не знам. Замина нанякъде следобеда. Сигурно няма да се върне скоро. — Сали въздъхна. — Сигурно никога повече няма да го видя.