Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 10

Като остави писмото, лелята отправи към Никол раздразнен поглед.

— Знаеше ли, че Ан се кани да ходи в Лондон? — Агата бе обсебена от амбицията да се присъедини към висшето общество и се вбесяваше, когато доста явно, дори грубо й се даваше да разбере, че всяка врата, широко отворена за осиротялата Никол Ашфорд веднага се затваряше пред нея.

Никол въздъхна и тихо отговори:

— Не. Ан е на осемнадесет и е почти пораснала. Защо ще ми съобщава, че потегля за Лондон? Защо си толкова заинтересована от това, което прави Ан?

Хвърляйки й доста нелюбезен поглед, Агата каза троснато:

— Спазвай учтивия тон, млада госпожичке!

Уилям, чието пълно лице се беше зачервило от няколкото чаши вино, с които бе полял обяда си, каза сърдечно:

— Хайде стига, любима! Не се нахвърляй върху малката ни Никол.

В случая Никол можеше да благодари на чичо си за намесата, но това не го правеше по-симпатичен. Ненавиждаше тези непрекъснати дърляния, които преливаха от пусто в празно.

Уилям кротко успокои жена си.

— Не се напрягай, любов моя. Когато дойде време Никол да има своя сезон, тя ще се промени.

— Но Никол няма да има сезон — изтърси Агата.

При тези думи главата на Никол рязко се вдигна и тя улови ядосания, предупреждаващ поглед, който чичо й хвърли на леля й.

— Защо аз няма да имам сезон? — попита тя озадачено.

Леля й се направи, че не чува.

— Достатъчно! Можеш да ставаш от масата.

Усетила, че нещо не е наред, Никол се вцепени. Малката й брадичка се вдигна решително.

— Защо няма да имам сезон?

Гледайки я намръщено, с открита ненавист, Агата изсъска:

— Защото ще се омъжиш за Едуард! Няма нужда да се пилеят всичките тези пари за сезон в Лондон, само за да ти намерим съпруг. Всичко е предвидено.

За миг лишена от дар слово, Никол можеше само да се взира в леля си. Да се омъжи за Едуард! Да се омъжи за този ленив, злобен син на двете персони, които мразеше повече от всичко на света!

— Едуард! — избълва накрая тя с отвращение. — Няма да се омъжа за него! Трябва да сте луди, за да мислите, че ще го направя!

Чичо й, с още по-червено от яд лице, изведнъж изкомандва:

— А сега, момичето ми, престани да се надуваш и слушай внимателно! Ти притежаваш голямо богатство и ние сме единствените ти роднини. Не желаем някой да се възползва от това. — Той продължи с по-спокоен тон. — Женитбата ти с Едуард ще направи така, че всичко да си остане в семейството. Няма да допуснем някой си да се омъжи за тебе, заради парите ти.

— Не, разбира се! Та има ли по-големи ловци на богатство от вас — избълва Никол с тъмните, топазени очи, почти черни от ярост и с почервенели бузи. Тя скочи от стола и каза с разтреперан от яд глас. — Забравяте, че не сте ми никакви роднини! Богатството, за което се безпокоите не принадлежи на вашето семейство, а на моето! — После се врътна на пети и без да обръща внимание на крясъците на чичо си да остане, тя избяга от стаята, от къщата, насочвайки се към конюшнята.

Сред тишината на конюшнята се открояваше тежкото й дишане. Тя допря лице до копринения врат на коня си. Той вече не беше само неин, помисли си тя с горчивина. За да не прахосва пари да купува кон на Едуард, Уилям се беше разпоредил жребецът й да бъде използван и от сина му.