Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 102

— Сега можеш да си вървиш, Сандерсън — каза Кристофър спокойно. — Мис Никол и аз ще приключим със закуската след малко.

В столовата се възцари тишина. Спокойните думи на Кристофър бяха охладили яростта на Никол и тя с ужас огледа нанесените поражения.

Кристофър я наблюдаваше внимателно. Беше виждал избухливи хора и преди, но Никол несъмнено държеше рекорда. Докато една част от него й се гневеше, друга се бореше с желанието да се разсмее. Той наистина не винеше Ник за избухването й. И като си помисли колко абсурдно е изглеждал, попита:

— Бурята свърши ли или да изтичам да си взема чадър?

Никол се чувстваше зле. Яростта си беше отишла така бързо, както беше дошла и сега искаше само да може да припълзи на някое скрито място и да умре. Запрепъва се като сляпа към вратата, но Кристофър хвана ръката й.

— Не си отивай, Ник — каза с нежност той.

Тя беше така очебийно натъжена, че той се трогна.

— О, Ник, съжалявам. Не трябваше да казвам това, което казах. — Усмихвайки й се нежно, той продължи: — Тази сутрин съм по-лош от дявола, скъпа. Забрави казаното и нека да започнем отново.

Никол го изгледа преценяващо. Тя не се довери на подмамващата нотка в гласа му, нито повярва на топлината, която струеше от златистите очи. Беше я подвеждал много пъти в миналото и не можеше да му прости, че беше омаловажил нещо, което имаше такова голямо значение за нея. Въпреки че първият й гневен пристъп бе отшумял, все още беше доста ядосана.

— Не — тихо каза тя. — Няма да започнем отново. Ти показа отношението си много ясно. Нещата са точно такива, каквито бяха вчера следобед. Изминалата нощ беше грешка. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да се повтори!

Тя решително отмести ръката му и докато вървеше към вратата учтиво каза:

— Надявам се пътуването ти да е приятно и очаквам с нетърпение срещата с мисис Игълстоун. Някога тя ми беше много добра приятелка.

После вече я нямаше. Кристофър остана с бледо, напрегнато лице да се взира в затворената врата. Остана с неприятното чувство, че безвъзвратно е съсипал нещо. Но бързо се свести. Напомни си за измяната на Анабел и в изблик на гняв прокле всички жени — най-яростно Ник.

По-късно реши, че ще държи Ник на разстояние. Нямаше да позволи да се влюби в нея, не и на неговата възраст! Педантично издигна в съзнанието си една много висока, много студена бариера между тях и беше твърдо убеден, че сега държи в ръце положението.

Повярвал на това, той посети мисис Игълстоун същия следобед. Семейство Дюма отсъстваха и мисис Игълстоун си почиваше от младата досадница. Разказът на Кристофър за съдбата на Никол я развълнува и тя с готовност прие предложението му да стане нейна гувернантка.

— Тази Никол Ашфорд! — каза тя накрая с блеснали, бледосини очи. — Винаги е била малка лудетина. И въпреки, че съм шокирана от постъпката на тази млада лейди, с такъв произход, трябва да призная, че не съм учудена. Тя беше много нещастна след смъртта на родителите си. Семейство Маркъм не са много любезни хора. Разбира се, че ще бъда много щастлива да й бъда гувернантка.