Читать «Червенокосата дева» онлайн - страница 8

Мисис Игълстоун прехапа устни. Това, което казваше Никол беше истина. Къщата, земите, богатството бяха на Никол. Въпреки това, откакто се бяха преместили тук семейство Маркъм се държаха с нея като с ненужна вещ. Мисис Игълстоун неведнъж беше виждала Агата да третира момичето като някоя крадла, заловена на местопрестъплението. А Едуард, Едуард не правеше никакви опити да прикрива неприязънта, която изпитваше към малката си братовчедка. Уилям, съпругът на Агата, винаги правеше отвратителни, вулгарни забележки, щипеше бузите на Никол или я сръгваше с лакът.

Гледайки стройната фигурка в бяла, муселинена рокля, мисис Игълстоун не можеше да повярва, че това слабо, малко момиче, с помръкнало лице и замъглен поглед, е същата Никол, която така щастливо припкаше наоколо в деня на градинското увеселение. Щеше ли някога това дете да си възвърне духа. Щеше ли искрицата на щастие отново да заблести в очите й?

Като си напомни, че не би могла да направи нищо, за да промени ситуацията, мисис Игълстоун спря да мисли върху, тези тревожни факти.

— Е, тогава ми пиши, когато можеш, малката ми. А сега, боя се, че трябва да тръгвам.

Необходима й беше голяма доза решителност, за да остави тази самотна, малка фигурка. Всъщност тя се намираше в по-трудна ситуация дори от самата Никол. Детето поне имаше покрив над главата си за разлика от нея. С тези мисли старата дама излезе от стаята.

Никол не беше единствената причина за мъката й. Тя си имаше големи грижи и неприятности, но за нищо на света не би допуснала някой да узнае за тях — най-вече малката Никол.

Ненадейната смърт на полковник Игълстоун беше шок, но още по-голям шок очакваше вдовицата. Установи се, че той е бил затънал в дългове. Луксозната къща Роузхевън, в която мисис Игълстоун беше живяла повече от двадесет години трябваше да се продаде. Беше продадено и всичко, което имаше някаква стойност — предмети, събирани от нещастната жена по време на четиридесетгодишния й брак. Вместо да прекара спокойно и сигурно старините си, тя беше изхвърлена без пукнато пени.

Никой, най-малко Никол, не знаеше за сполетялата я беда. Тя имаше намерение да запази тайната си и никога нищо да не се разбере. С бляскава, горда усмивка тя казваше на приятелите си, че Роузхевън й навява спомени и че е прекалено голяма за една стара жена. На тези, които питаха, отговаряше, че отива в Канада да живее при далечни роднини. Всъщност имаше късмет да бъде наета като компаньонка от една възрастна благородничка, французойка, емигрантка, която напускаше Англия и заминаваше за Канада. И така, понеже мадам Бовар смяташе да отплава в сряда, този беше последният ден на мисис Игълстоун в Бедингтън Корнър.

Тя се върна в Роузхевън и прекара останалото време в опаковане на багажа. Щеше да прекара нощта в „Камбаната и свещта“, единствената странноприемница на Бедингтън Корнър и на следващата сутрин да потегли за Лондон. И така, потисната и тъжна, мисис Игълстоун сгъваше дрехите, които смяташе, че най-много ще подхождат на новото й положение. Оставаха й няколко часа до идването на каретата, която щеше да я откара. Тя направи последна обиколка из празните стаи на своя дом.