Читать «Чиракът» онлайн - страница 29

Отвън студентите на поляната събираха съдържанието на раниците си, изтърсваха полепналата по дрехите си трева. Следобедното слънце къпеше всичко в златисто. „А какво ще донесе по-нататък денят на тези студенти?“ — запита се Ризоли. Може би вечер на свободни занимания и разговори, пица и бира. И здрав сън, без кошмари. Сънят на невинните.

Нещо, което никога вече няма да ми се случи.

Мобилният й телефон изчурулика.

— Извинете — каза тя и отвори.

Обаждаше се Ерин Волчко, от лабораторията за косми, влакна и друг дребен доказателствен материал.

— Изследвах парчетата скоч, взети от тялото на д-р Йегър — обяви Ерин. — Вече изпратих доклада по факс до детектив Корсак. Но знаех, че и ти ще искаш да се запознаеш с фактите.

— С какво разполагаме?

— Няколко къси кафяви косъма са залепнали за тиксото. Косми от крайника, отскубнати от жертвата при отлепването на лентата.

— Влакна?

— И влакна. Но интересното следва. На парчето, отлепено от глезените на жертвата, намерихме само един тъмнокафяв косъм, дълъг двайсет и един сантиметра.

— Съпругата му е блондинка.

— Знам. Точно това прави толкова интересен въпросния косъм.

„Извършителят — помисли си Ризоли. — От нашия убиец е.“ И попита:

— Има ли епителни клетки?

— Да.

— Значи бихме могли да получим ДНК от този косъм. Ако съответства на спермата…

— Няма да й съответства.

— Откъде знаеш?

— Защото няма как косъмът да е от убиеца. — Ерин направи пауза. — Освен ако не е зомби.

4

За детективите от отдел „Убийства“ на бостънската полиция посещението в криминалната лаборатория беше равносилно на преминаването по приятно окъпания в слънчева светлина коридор, водещ до южното крило на „Шрьодер плаза“6. Ризоли го беше изминавала безброй пъти, докато погледът й често се бе отклонявал към прозорците, от които се разкриваше гледка към размирния квартал „Роксбъри“, където магазините вечер се барикадираха с решетки и катинари, а всяка паркирана кола беше екипирана с приспособление за заключване на волана. Но днес бе потънала в търсенето на отговори и дори не погледна встрани, а се насочи по права линия към Стая С269, лабораторията за косми, влакна и друг дребен доказателствен материал.

В това помещение без прозорци, натъпкано с микроскопи и призменогазови хроматографи, царуваше криминалистката Ерин Волчко. Изолирана от дневната светлина и гледки, тя фокусираше зрението си към света под микроскопските си лещи и имаше присвития поглед, леко примижалите очи на човек, който се е взирал прекалено дълго през оптически уред. Щом Джейн влезе в стаята, Ерин се завъртя и застана с лице срещу нея.