Читать «Чиракът» онлайн - страница 28

— Защото, когато гледате тези снимки, виждате единствено Уорън Хойт. Просто се питам защо.

— Онзи случай е приключен. Минала съм на други случаи.

— Така ли? Наистина?

Въпросът, зададен съвсем тихо, я накара да замълчи. Негодуваше срещу опитите му да изследва душата й. Негодуваше най-вече, че беше разпознал истина, която не можеше да признае. Уорън Хойт наистина беше оставил белези. Беше достатъчно да погледне ръцете си, за да си спомни нанесените от него травми. Но най-тежката травма не беше физическа. Онова, което беше изгубила в тъмното мазе миналото лято, беше чувството й за непобедимост. Чувството на увереност. Уорън Хойт й беше показал колко уязвима е в действителност.

— Не съм дошла да говорим за Уорън Хойт — обяви Джейн.

— Но именно той е причината да дойдете.

— Не. Дойдох, защото виждам прилики между тези убийства. И не само аз ги виждам. Детектив Корсак също ги вижда. Така че нека се придържаме към темата, а?

Д-р Цукер я погледна с приятна усмивка.

— Добре.

— И така, какво ще кажете за този извършител? — Почука с пръст по снимката. — Какво можете да ми кажете за него?

Психологът се фокусира отново върху образа на д-р Йегър.

— Вашият непознат извършител очевидно е организиран. Но вие вече го знаете. Пристигнал е на мястото напълно подготвен. Резецът за стъкло, електрошоковият пистолет, скоч лентата. Успял е да подчини тази двойка толкова бързо, че започваш да се питаш… — Погледна събеседницата си. — Няма ли вероятност да има втори извършител? Партньор?

— Само два отпечатъка от обувки.

— Тогава вашият човек е изключително експедитивен. И педантичен и за най-малките подробности.

— Но е оставил сперма върху килима. Дал ни е ключ към самоличността си. Това е огромна грешка.

— Да, така е. И той със сигурност го знае.

— И така, защо я е насилил още там, в къщата? Защо не го е направил по-късно, на безопасно място? Ако е достатъчно организиран, за да осъществи влизане с взлом и контрол над съпруга…

— Може би това е истинската тръпка.

— Какво?

— Помислете. Д-р Йегър седи там, завързан и безпомощен. Принуден да наблюдава, докато друг мъж обладава неговата собственост.

— Собственост — повтори Ризоли.

— В ума на този извършител жената е точно това. Собственост на друг мъж. Повечето сексуални насилници не биха рискували да атакуват двойка. Те избират самотни жени, лесната мишена. Присъствието на мъж в картината я прави опасна. Този извършител обаче е трябвало да знае, че в картината има мъж. И е дошъл подготвен да се справи с него. Възможно ли е това да е част от удоволствието, част от възбудата? Да има публика?

Публика от един човек. Джейн сведе очи към снимката на Ричард Йегър, свлечен до стената. Да, това бе непосредственото й впечатление, когато влезе в дневната.

Погледът на Цукер се премести към прозореца. Минаха секунди. Когато заговори отново, гласът му прозвуча тихо и провлачено, сякаш се намираше в сънно състояние.

— Всичко е заради силата. И контрола. За доминирането над друго човешко същество. Не само над жената, но също така и над мъжа. Може би в действителност го възбужда именно мъжът, който е изключително важна част от тази фантазия. Нашият извършител знае какви са рисковете и въпреки това не може да устои на непреодолимото желание да осъществи импулсите си. Неговите фантазии го контролират, а той, на свой ред, контролира жертвите си. Той е всемогъщ. Доминиращият. Врагът му седи обездвижен и безпомощен и нашият извършител прави това, което е правила винаги армията на победителя. Взема плячката си. Изнасилва жената. Удоволствието му се подсилва от пълното поражение на д-р Йегър. Тази атака е повече от сексуална агресия — това е афиширане на мъжка сила и власт. Победа на един мъж над друг. Победителят, който си присвоява трофея.