Читать «Чиракът» онлайн - страница 177
Тес Геритсън
Остана абсолютно неподвижна, обърнала поглед към стената на тунела. Мислеше си за Гейл Йегър и погребални процесии, редицата лимузини, криволичещи бавно към портите на гробището.
Мислеше за Александър и Карена Гент, които бяха пристигнали на летище „Логан“ само седмица преди смъртта си.
И мислеше за Кенет Уейт и неговите пътувания. Човек, който нямаше право да шофира, но въпреки това водеше съпругата си в Бостън.
Двойка влиза в колата му. Хубавото лице на съпругата се отразява в ретровизьора му. Тя се отпуска върху гладката кожа на седалката, докато пътува към дома си, без да си дава сметка, че я наблюдават. Че някакъв мъж, чието лице почти не е забелязала, в този момент решава, че тя ще бъде следващата.
Кехлибареножълтите светлини на тунела се плъзгаха отстрани, докато Ризоли изграждаше теорията си, тухла по тухла. Толкова удобен автомобил, пътуване в тишина, седалки, тапицирани с мека кожа. Безименен мъж зад волана. Всичко е замислено така, че да накара пасажера да се почувства в безопасност, защитен. Шофьорът обаче знае името на пасажера. Номерът на полета. Улицата, на която живее.
Движението отново бе спряло. Далече напред се виждаше отворът на тунела, малък свод от сива светлина. Продължаваше да се взира през прозореца, защото не смееше да погледне към шофьора. Не искаше да види опасенията й. С потни длани бръкна в чантата си и напипа мобилния си телефон. Не го извади, просто стоеше и го стискаше, мислейки какво и дали изобщо би трябвало да предприеме нещо. Засега шофьорът не беше направил нищо, с което да я алармира, нищо, с което да я накара да мисли, че не е това, за което се представя.
Бавно извади телефона от чантата си. Отвори го. В мрачния тунел се взря, опитвайки се да види цифрите, за да набере номера. „Действай непринудено — рече си тя. — Сякаш просто правиш някаква справка с Фрост, а не крещиш «SOS!». Но какво щеше да каже?“
— Мисля, че съм в беда, но не съм сигурна?
Натисна бутона за автоматично избиране на Фрост. Чу звън, после слабо „Ало“, последвано от статичен шум.
Връзката прекъсна. Погледна напред, за да види какво разстояние ги делеше от отвора. В този момент погледът й се отклони неволно към огледалото за обратно виждане на шофьора. Направи грешката да срещне погледа му, да регистрира факта, че той я наблюдава. И тогава и двамата разбраха.
Посегна към дръжката на колата, но той вече беше задействал ключалките. Джейн затършува панически, опитвайки се да напипа бутона за отключване на вратата.
Това бе всичкото време, което му беше нужно, за да се пресегне назад, да насочи тейзъра и да стреля.
Електрическият заряд влезе през рамото й. Петнайсет хиляди волта преминаха през торса й като светкавица, раздрусвайки нервната й система. Причерня й пред очите. Просна се върху седалката, ръцете й бяха станали безполезни, буря от контракции предизвика конвулсии на всичките й мускули; беше изгубила контрол над треперещото си тяло.
