Читать «Приказка за алчния поп и хитрия старец» онлайн - страница 2
Автор неизвестен
— Само че когато дойде време за плащане, аз ще снема калпака си и ще извикам: „Разплатихме ли се, стопанино?“, а ти ще отвърнеш: „Разплатихме се“.
— Добре — съгласил се гостилничарят.
А попът кого ли не поканил на безплатния обед — и протойерея, и владиката, и псалта не забравил, събрали се петнайсет души. Отишли в гостилницата, където гостилничарят ги посрещнал най-любезно.
Седнали те на трапезата и се почнали наздравици. Яли и пили, наяли се и се напили до насита. Повеселили се и станали. Дошло време да се плаща за обеда. Старецът свалил калпака от главата си и извикал:
— Разплатихме ли се, стопанино?
— Разплатихме се — отвърнал веднага гостилничарят.
Почудили се всички на такова разплащане, а попът се обърнал към стареца и му казал:
— Благодаря ти много за угощението, само че кажи ми как така се изхитри да не платиш нищо за такъв обед?
— Е-ех! Не можахте да изядете повече, малко ядохте. Аз имам такъв калпак, че и за петдесет рубли да изядем, пак ще се разплати.
Лепнал се попът за него: продай ми, та продай ми този калпак!
— Не — рекъл старецът, — хич не ми говори за продажба! С воловете беше друго, вълци ги яли! А този калпак — той ме и храни, и пои! Как ще се разделя с него, как ще разгневя бога?
А попът си мислел: „С воловете хубаво го излъгах, но да мога сега и калпака му да измъкна — стига ми толкова! Ще забогатея.“ — И не оставял стареца на мира.
— Не, не ми отказвай, продай ми калпака!
Молил го попът, молил го, докато го придумал.
— Добре, така да бъде, дай петдесет рубли и вземай калпака — казал старецът.
Броил му попът парите, взел калпака и побързал да си отиде.
Минала се неделята. Отишъл попът на пазара. Намерил протойерея и го поканил на обед. Поканил и други гости и всички тръгнали към същата гостилница.
Отишли те там, насядали и попът поръчал:
— Хайде донесете ми ядене!
Почнали да им поднасят всякакви ястия и пития. Наяли се всички, напили се и станали. Смъкнал попът от главата си калпака и извикал:
— Разплатихме ли се, стопанино?
Повторил попът и потретил. „Разплатихме ли се, стопанино?“ Ала никой не му отговорил: „Да, разплатихме се“.
Ядосал се най-после гостилничарят и се спуснал към попа:
— Ти, попе, какво, да не си полудял? Как да сме се разплатили, къде са парите? Ти май си препил. Плащай веднага или ще ти откъсна главата.
Изстъпили се напред протойерея и владиката:
— Изглежда, че попът ни е канил без пари! Няма какво, ще платим ние — казали те и платили на гостилничаря двамата по равно.
Голям срам събрал попът, тръгнал си за в къщи ни жив, ни умрял — на врага си да не пожелаеш така да се върне. Разбрал той, че този път старецът го е надхитрил, и се завтекъл да го търси. Тичал като луд и си мислел:
„Жив няма да го оставя за тази работа!“
А старецът знаел всичко — и какво се случило с попа, и какво мислел той сега. Жена му била ясновидка — виждала всичко насън.
Заклал старецът една кокошка, събрал кръвта й в мехури, закачил ги на шията на жена си и децата, купил си ножче и зачакал попа.
Дотичал попът — вика, кара се, аха-аха, ще се нахвърли върху стареца и ще му откъсне главата.